Сем. Сенникоцветни - Apiaceae (Umbelliferae)
Описание:
Едногодишно тревисто растение с кухо цилиндрично и разклонено стъбло, високо до 1,30 м. Коренът е вретеновиден с множество разклонения. Долните листа са с дълги дръжки, текоперести, дълбоко нарязани, а средните и горните са двойно перести, с къси дръжки и заострени. Цветовете са бели, бледорозови, виолетови или жълти, събрани в съцветие сенник. Чашката е петзъбна, с петлистно венче и 5 тичинки. Плодът е кръгъл с 12 надлъжни ребра, двусеменен, жълтеникав, с характерна приятна миризма. Зелените части на растението имат неприятна миризма дължаща се на дециловия алдехид. Цъфти м. юни - юли.
Разпространение:
Култивирано растение.
Употребявана част:
За медицински цели се събират семената на растението.
Бране и сушене:
За брането на семената растението се жъне сутрин по роса, за да се избегне оронването им. След това стъблата се сушат и вършеят. Брането на семената е при узряването им м. юли - август. Изсушените семена имат жълтеникаво кафяв цвят, характерна миризма и сладникав вкус. След вършеене семената се доизсушават на сянка или в сушилня при температура до 35°С.
Действие и употреба:
Билката има газогонно, спазмолитично и откашлечно действие, подобрява храносмилането и повишава апетита. Употребява се при бронхит, кашлица, тежест в стомаха и червата, повръщане, липса на менструация, газове.
Външно: За компреси при циреи, възпаления и подуто.
Рецепта
1 суп. лъжица счукани семена се киснат 1 час в 400 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Поветица