Хроничeн язвен колит

Това е хронично възпалително заболяване,засягащо най-често дисталната и по-рядко останалите части на дебелото черво. Среща се по-често в тропичните и субтропични страни и сред населението с недоимъчно хранене. Не липсва обаче и в страни с висок стандарт на живот, каквито са скандинавските, Англия, САЩ и др. У нас се наблюдава сравнително по-рядко. Боледуват предимно лица на средна възраст 20-50 години.

Причините

Причинителите на хроничния язвен колит ((или хроничен улцеро-хеморагичен колит - ХУХК) не са напълно изяснени. Приема се комплекс от фактори: инфекциозна или протозойна инвазия, алергични моменти, приемане на бедна на белтъчини и витамини и богата на мазнини и въглеводи храна. Участват и ферментни нарушения. Психичните травми при лабилен нервно-вегетативен терен могат да послужат като пусков механизъм за възникването на ХУХК.

Измененията

Най-често наблюдаваните изменения в чревната лигавица са улцерациите (разязвявания) и псевдополипозни образувания. Язвите са покрити със слузно-гнойна материя, те са повърхностни, но могат да проникнат и в дълбочина и да образуват абсцеси. По-късно се развива фиброза, която стеснява просвета на червото и намалява неговата дължина.

Клиничните симптоми

Те идват предимно от ректума и левия колон. При леките форми те са слабо изразени. Това са: болки в корема, напъни за дефекация и чести изхождания на рядко-кашави изпражнения с прибавка на кървава слуз или само чиста кръв. Общото състояние на болните не е особено засегнато, температурата е нормална или леко повишена. При по-тежките форми изхожданията са чести и с обилно количество кръв, гной и слуз. Болните са увредени, отслабват, побледняват, развива се анемия. Настъпват нарушения в обмяната на веществата - силно намаляване на белтъците в кръвния серум и намаляване на натрий, калий, калций, фосфати и др.

Диагнозата

Поставя се чрез ректо-романоскопия. Рентгенът и колоноскопията допринасят за диагнозата в по-горните отдели на колона.

Усложненията

Като усложнение при болестта в 15-30 % се развива псевдополипоза. Тя може да се изроди раково (40 %). ХУХК, съчетан с псевдополипоза, се приема за предраково състояние и налага системно наблюдение. Други усложнения са: хеморагии, перфорация с локален или дифузен перитонит, ректални фистули, перианални сраствания и др. Възможен е и сепсис или инфекция в съседни органи от коли, протеус и други чревни обитатели.

Прогнозата на заболяването

Тя е сериозна. Изходът от някои усложнения може да бъде фатален.

Лечението на ХУХК

То е болнично в 80 % от болните. При леки случаи и непълна ремисия лечението е амбулаторно. Лечението е: диетично, противоинфекциозно и хирургично.
Храненето при ХУХК има за цел да коригира нарушенията в белтъчната и минералната обмяна, хиповитаминозата и анемията, да възстанови равновесието в храносмилателната система. Храната трябва да е пълноценна и да осигурява необходимите за организма хранителни съставки.
В острия стадий понякога се налага парентерално хранене, трансфузии, кръвна плазма, белтъчни хидролизати. През устата се дават: чайове, оризова вода, кисели от ябълки, ягоди. Необходимо е възможно по-бързо да се премине към пълноценно хранене. Добре се понася пасираната храна. Включването на картофи, кайсии и ягоди я прави богата на необходимите калиевисоли.
Медикаментозното лечение има за задача да повлияе възпалителния процес. Използват се химиотерапевтици, антибиотици, хормонални препарати, витамин, имуносупресори, антианемични. Салазопиринъте основно лекарствено средство при ХУХК. Той има антибактериален, антивъзпалителен, антиалергичен и имуносупресивен ефект. Дневната доза е 4-6 г, която постепенно намалява до 2 г в продължение на месеци, при което рецидивите намаляват в 75 %. Препаратът може да се ползва и в лечебни клизми - 3 до 5 г в 1 00 мл вода в продължение на 15-20 дни.
Други медикаменти, които се използват, са: кортизонови препарати и АСТН, имуносупресори (потискащи имунната реакция). Антибиотици се прилагат сравнително по-рядко - при наличие на сепсис, гнойни усложнения и предоперативна подготовка. Използват се витамини А, В комплекс, желязо и др.
Комплексното лечение повлиява благоприятно болестта в 65-85 %. При ремисия се препоръчва курортно лечение във високопланински места - на около 2000 метра надморска височина. Добре се повлияват болните и в санаториумите на Хисаря, Сливенски минерални бани и др.

При липса на успех от консервативното лечение и при усложнения е показано хирургическо лечение - премахване на болната част от червото.