Как се лекува болестта на Ходжкин?

Снаха ми е на 35 години и страда от болестта на Ходжкин. Диагнозата е потвърдена, интересувам се каква е прогнозата за млад човек като нея и може ли да се излекува?
Т. Ст. от Б.

Болестта на Ходжкин се среща най-често в Европа и Америка и напоследък зачестява. Боледуват предимно младите жени и мъже, между 20 и 40 години, но не са подминати и децата. Приема се, че е раково или вирусно заболяване, но засега етиологията не е установена категорично.
Болестта поразява лимфната тъкан, в лимфните възли на шията, но може да бъде и генерализирана и да засегне лимфните възли в подмишниците, ингвиналната област и корема. Посочените възли, най-често на шията, постепенно се увеличават и стават твърди, но не са болезнени, не са сраснали с кожата и са подвижни. Могат да достигнат на големина до кокоше яйце, а в корема и до детска глава. Болните започват да губят апетит, не се хранят, отслабват, имат сърбеж по кожата, изпотяват се и имат фебрилни и афебрилни периоди, всеки от които трае по около 10 дни. В по-късните стадии се увеличава черният дроб и слезката. Могат да се развият алергични реакции, екземи, инфилтрати в белите дробове, плеврата и главния мозък, със съответните прояви. Кръвната картина показва, че болните имат анемия и намаление на лимфните клетки. Кръвната утайка е силно ускорена. Биопсичната проба от лимфните възли и хистологичното изследване потвърждават диагнозата, т.е. намира се типична ракова лимфогрануломатозна тъкан с характерните гигантски клетки на болестта.
Няма етиологично лечение, а само симптоматично, съчетано със силно калорична и витаминозна храна, почивка и спокойствие. В миналото се е използвало рентгеновото облъчване, актиномицин венозно и в по-късните стадий кортизонови препарати, обкоукрепващи и много и различни симптоматични лекарства – седативин, антипиретични, чернодробни и др. Прогнозата на болестта е лоша. Болните обикновено завършват с екзитус, но при добро лечение, животът в миналото им се е удължавал с още 5-6 години, а днес с прилагане и на телекобалтово облъчване с около 20 години. Лечението винаги се провежда индивидуално и в зависимост от състоянието на болния и стадия на болестта.