Защо имам задух?

Задухът представлява затруднение на дишането, в резултат на което болният има чувството за липса на въздух, а обективно изменя бързината и ритъма на дишането си. Той е чест и важен признак преди всичко при белодробните заболявания.
Но задухът не се предизвиква само от тях. Всяка причина, която намалява абсорбцията на кислорода и отделянето на въглеродния двуокис или която променя нормалното съотношение на тези два газа в кръвта, предизвиква задух.
Причините за задуха могат да са както във външната, така и във вътрешната среда.

Външната среда

Тя предизвиква задух, когато кислородното й съдържимо е намалено, а съдържанието на въглероден двуокис - увеличено, или когато атмосферата съдържа вредни газове. Задух се появява при изкачване на височина над 3000 м, където кислородът е в недостътъчно количество, или при навлизане в дълбоки, непроветрени галерии, където е повишено количеството на въглеродния двуокис.

Вътрешната среда

Трябва да подчертая, че причините за задух, които са резултат от изменение на вътрешната среда, са най-чести.
Те могат да се дължат на изменения в белия дроб, който регулира доставянето на кислорода в кръвта. Задухът може да се дължи и на смущения в нервната система, която е висш регулатор на всички функции.

Белодробни причини за задуха:

• Изменения на гръдния кош. Всичко, което пречи на движението на гръдния кош при дишането, може да предизвика задух: деформации на гръдния кош (например при кифосколиоза), заболявания на диафрагмата, емфизематозни изменения и др. Белодорбният емфизем винаги се придружава със задух.
• Белодробна туберкулоза - придружава се със задух в почти всичките й форми.
• Белодробна емболия - съпровожда се било с лек, било с тежък задух, който стига до асфиксия.
• Пневмония и бронхопневмония - предизвикват задух с ускоряване на дишането.
• Остър белодробен оток - този оток се появява най-често при сърдечно-съдови заболявания в резултат на остра слабост на лявата сърдечна камера. Задухът настъпва бързо и бързо се засилва до степен на асфиксия, която е фатална за болния, ако своевременно не се вземат мерки.
• Белодробен емфизем - при напреднал емфизем задухът може да е твърде силен.
• Плеврити - задухът не е силен. Но когато плевритът е при рак на белия дроб, се придружава с много силен задух.
• Пневмоторакс - задухът се явява внезапно, достига до асфиксия и често завършва фатално.
• Заболявания на горните дихателни пътища, бронхите и средостението. Най-често това са стенози на ларинкса (круп, тумори, оток, спазми) или на трахеята и бронхите (медиастинални тумори, оток, спазми, ретростернална струма, аортна аневризма, цикатрициални стенози). Характерен е задухът при бронхиална астма - той е пристъпен, брадипнеичен и експираторен.

Задух от нервен произход.

Различават се два вида нервен задух: при органични нервни увреждания -мозъчни тумори, менингити, вътречерепна хипертония и чисто психогенен задух - при уплаха, силни вълнения, хистерия.

Други причини

Ще добавя още задуха в резултат на повишени метаболитни нужди на организма, на някои патологични състояния -висока температура, силни емоции, хипертиреоидизъм и др. Трябва да се има пред вид и задухът при сърдечно-съдови заболявания, при заболявания с болков синдром. А задухът вследствие на болка се появява при интеркостални невралгии, херпес зостер, остри перитонити.