Глориозата е измежду най-ефектните представители на семейство Лилии. Името й идва от латинската дума Gloria, която значи слава. И наистина цветето е славно красиво.
Родът Глориоза е малък – представен е само от 5 вида, които произхождат от тропическите области на Африка. Една част от тях са дълги до 5 м лиани, а другите са дребни тревисти растения, чиято височина не надхвърля 30 см. В декоративното цветарство се отглежда преди всичко лиановидната разкошна глориоза (Gloriosa superba).
Тя, както и роднините й, има клубеновидни коренища. От тях израстват прости, неразклонени стъбла. Листата са яйцевидни, заострени и завършват с мустачета, чрез които растението се залавя за опората. Цветовете се появяват по горната част на стъблата. Те са много едри, с дълги дръжки, наподобяват понесени от вятъра пламъци, поради което я наричат и огнена лилия.
За да покаже цялата си красота, глориозата трябва да се настани на светло, слънчево място, като се предпазва от обедния припек. През лятото е добре да се изнесе на открито в градината или на терасата, като се постави решетка, за която да се прикрепи с мустачките на листата си. Много е важно да се осигури висока въздушна влажност. За целта саксията се поставя в широк съд с вода, която обаче не бива да прелива в подложката. Добре е да се пулверизира всеки ден.
След прецъфтяването, в края на лятото, листата завяхват. Саксията с клубена се поставя при температура 12-15 градуса и прекарва така до февруари без поливане. В края на февруари клубенът се изважда внимателно, за да не се повреди растежната точка. Ако това стане, растението загива. Засажда се в нова почва, която го покрива с около 2 см. Саксията трябва да е голяма – с диаметър около 20-25 см. Дренажът е задължителен. Почвата трябва да е много рохкава. Отначало се полива внимателно и постепенно количеството на водата се увеличава. Младите стъбла се появяват и нарастват бързо, поради което трябва да се осигури подходяща опора.
Размножаването става със семена, които може да се купят в цветарските магазини, и с младите клубени, които се образуват около големия клубен. Семената се засяват през януари в лека почва. Растенията, получени от тях, зацъфтяват след 2-3 години. Малките клубенчета се отделят при пресаждането на растението.
Тайните на успеха
Вода: Обилна, докато расте, през зимата не се полива.
Светлина: Ярка и обилна.
Влажност на въздуха: Висока.
Подхранване: 2 пъти месечно през лятото.
Латинките (Tropaeolum) са обичано и предпочитано цвете за балкона. Родът обхваща около 50-60 вида едногодишни и многогодишни цветя. Те имат широко приложение - ниските разновидности за сандъчета, цвет...
За своето развитие пъпешът изисква слънчево и топло време и ниска въздушна влажност. По отношение на почвената влага, напояването при него е по-ефективно в сравнение с динята, но пък издържа на по-вис...
Парникът е зареден с пресен оборски тор и с парникова почва. Изминали са 3-4-5 дни. Почвата се е затоплила и трябва да се засеят семената. Рогозките се махат и рамките се свалят. Парниковата почва се ...
Качествено грозде се получава, когато десертните сортове не са претоварени с плод. Тогава зърната са едри, вкусни, а гроздовете красиви. Обикновено прореждането се извършва на два пъти. Първото е заед...
Алоказия