Градина » Гладиола

 Гладиола
Gladiolus

Гладиолата е луковично растение, познато на всеки градинар. Саблевидните листа, изправените стъбла и отворените тръбести цветове с неправилна форма са познати на всички градинари. На пръв поглед всички гладиоли си приличат, но разликите между отделните видове са учудващо големи. Цветоносното стъбло, което излиза от кормуса, може да е малко повече от 30 см или да достига 1,2 м. Цветовете може да са малки като чашка за яйце или големи като чинии, а багрите са най-различни. Връхчетата на венчелистчетата може да са обикновени или качулати, вълнообразни или накъдрени. Един или два вида са издръжливи, но популярните хибриди са полуиздръжливи. Хибридите се засаждат на дълбочина 10-12,5 см между март и май и цъфтят през юли - септември. Кормусите се вадят през октомври - изтърсете почвата и за няколко дни изсушете в топла стая, преди да поставите на хладно, но незамръзващо място до пролетта. Гладиолите изискват добра почва и слънчево място - поливайте обилно при сухо време, след като се появят цветоносните класове. Едроцветните хибриди имат някои недостатъци като растения за лехи - обикновено се нуждаят от подпорки, а периодът на цъфтеж на отделния клас може да е едва две седмици. Засаждайте през интервал от две седмици, така че да получите последователност от цветове. При издръжливите видове гладиоли правилата са други - засадете кормусите през октомври, цъфтежът е от май до юни.
Сортове: Когато градинарят разглежда градинския център или каталозите, ще му помогне класификацията в пет основни групи. Първата и засега най-популярната група е на едроцветните хибриди. Тук спадат големите растения, които достигат височина 90 см-1,2 м и имат триъгълни цветове с диаметър 10-17,5 см. Цветоносните класове са високи около 45 см. Сортовете са многобройни - G. White Friendship (гигант, бял), G. Peter Pears (голям, слонова кост с червено гърло), G. Royal Dutch (голям, бледолилав с бяло гърло), G. Flower Song (голям, жълт с накъдрени венчелистчета), G. Spic and Span (голям, розов с жълти петънца) и G. White Ice (среден, бял).
Хибридите Primulinus са високи 45-90 см - цветовете са рехаво разположени по стъблото, а най-горното венче-листче е наведено напред. Цветовете са с диаметър 7,5 см. Известни сортове са G. White City (бял), G. Robin (розовопурпурен), G. Leonore (жълт), G. Columbine (розов и бял) и G. Essex (червен). Подпорки не са нужни, както и за третата група - хибридите Butterfly. Достигат 60 см-1,2 м височина, а цветовете са с диаметър 7,5-10 см. Двете характерни черти на тези хибриди са стегнато разположените накъдрени цветове и ярките багри на гърлата. Обърнете внимание на G. Tinkerbell (оранжев с жълто гърло), G. Melodie (розов с червено гърло), G. Georgette (червен с жълто гърло) и G. Sera-phin (розов с бяло гърло).
Миниатюрните хибриди приличат на малки сортове Primulinus - височина 45-60 см, цветове (5 см) с вълнисти или накъдрени венчелистчета. Примери: G. Bo Peep (бананов), G. Robinetta (тъмночервен с кремави петна), G. Greenbird (жълтеникавозелен). Последната група е на видовете Gladioli - цъфтят през пролетта и началото на лятото. G. colvillei The Bride (височина 60 см, бели цветове) е доста деликатен и през зимата трябва да предпазвате кореновата шийка с мулч. Г. папилио (пурпурно-жълт) е по-издръжлив, но Г. бизантинус (магента) е единственият популярен вид, който е напълно издръжлив.
Място и почва: Почва с добри дренажни свойства. Вирее най-добре на ярко слънце.
Размножаване: При изваждане на луковиците отделете малките кормуси и ги съхранявайте на място, където няма да замръзнат. Засадете напролет – ще минат 2-3 години преди да цъфнат.

Автор: Ангелина Костова

Представяме Ви:

Настанете агапетеса в саксии с добър дренаж

Агапетесът (Agapetes) от семейство Ерикови расте като вечнозелено храстче в субтропиците на Азия, откъдето е пренесен и разпространен като едно от най-интересните ампелни цветя. На височина достига до...

Подгответе се да сеете разсада

През януари вече ще мислите за разсадите. Ако обаче тогава се сетите, че им трябва почва, май доста ще сте закъснели. Градината ще е покрита със сняг, а земята ще е скована от лед. Сега са последнит...

Градинският кукуряк е лесен за форсиране

Това прекрасно планинско растение вирее в диво състояние в австрийските Алпи и в Швейцария, където народа го нарича Коледна или Христова роза. В нашите градини то принадлежи към най-добрите растения ц...

Сега коледната звезда трябва да е на тъмно

Поне четири седмици трябва да държите цветето на тъмно За коледната звезда (Poinsettia pulcherrima - поанзеция) е писано много. Ние също в началото на годината ви напомнихме, че от януари до март...

Начало