Алабашът узрява много бързо – сочните и вкусни стъблоплоди се появяват два месеца след появата на пониците. Техният вкус много напомня този на ряпата или на познатите ни от детството кочани на зелето. Заради високото съдържание в стъблоплодите на аскорбиновата киселина това зеле по право се нарича северен лимон. Съществуват много начини за приготвяне на алабашът. Можете да го варите, да го печете, да го мариновате, да го консумирате в свеж вид.
Можете да оцените алабаша, само ако изберете подходящият сорт.
Алабашът, както и другите видове зеле, е много взискателен към влажността на почвата, нуждае се от добра осветеност. Освен това младите растения често се повреждат от насекоми и стъблоплодите се деформират или не се образуват изобщо. Трябва да обърнете внимание на това при безразсадното отглеждане на културата. Болшинството сортове могат да се засяват в различни срокове, но има и такива, които имат склонност към преждевременно стрелкуване. За това могат да способстват също така и засушаването, плевелите и други неблагоприятни фактори.
При правилно планиране на посева можете да организирате своеобразен конвеир за производство на алабаш – от началото на лятото до късна есен. Понякога, за да съхраните сеитбооборота на участъка, тази култура се засява в междуредията на късното белокочанно зеле и от една леха се получава реколта от две култури.
Засаждането на алабаша зависи от големината на стъблоплода, който се формира, но може да бъде 60х30 или 60х40 см. Най-важното обаче е да не допуснете прерастването на стъблоплодите. Обикновено най-вкусните с нежно плодово месо са с диаметър до 50 см, с маса от 80 до 100 г. При големите, прераснали стъблоплоди вътрешната част са груби, става влакнеста, което може да разочарова неопитните градинари.
Алабашът се съхранява в хранилище или в мазе с ниска положителна температура до 1-2 градуса. Подготовката включва изрязването на всички листа, като се оставят дръжки с дължина 1-2 см и връхната розетка от листа, която ще ви служи като индикатор на свежестта. Трябва да се постараете да използвате реколтата колкото се може по-скоро, тъй като съхраняемостта на стъблоплодите не е висока.
Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно ...
Това правило се налага от факта, че ранният зеленчуков разсад се сее през януари и февруари, когато мократа почва по-скоро ще стане на кал за тухли, отколкото благоприятна хранителна среда за младите ...
При нашите климатични условия, сеитбата на фасула започва през април и продължава до средата на юли, когато може да се отглежда като втора култура. Благоприятният срок за засяването му настъпва през п...
Хебе (Hebe) е красив храст с божествено име. Кръстен е на Хеба - дъщеря на Хера и Зевс. Божественият произход на този вечно-зелено растение ясно личи в приятно зелените месести листа, които искрят и б...
Ранният патладжан отива в лехата