Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно и дълбоко нарязани, баграта бледо зелена. Покрити са с нежни власинки. Цветът е дребен, около 1 см в диаметър с пет бледорозови венчелистчета, с по-тъмни жилчици. P. crispum достига до 60 см височина. Листата са дребни, средно и плитко насечени, с бледа периферия и с аромат на лимон. Цветовете са много бледо розови, до 2 см в диаметър. P. tomentosum достига височина над 30 см. Листата са слабо и плитко насечени, с аромат на мента. Цветовете са бели, до 1 см в диаметър. P. capitatum достига 1 м височина. Листата са слабо но дълбоко нарязани. Цветовете са розови. P. fragrans, наричан мускатен е с аромат на индийско орехче.
Биологични изисквания
Всички видове индришета са светлолюбиви, като предпочитат пряко слънчево огряване. Тъй като през зимата растенията не прекарват период на почивка, топлината да е умерена и не трябва да пада под 8°С. Почвената смес винаги трябва да е равномерна, като не се допуска преовлажняване. Пулверизиране на листата не се налага.
Размножаване
Въпреки че може да се използват семена, които да се засаждат през пролетта, индришетата се размножават предимно чрез резници. Те се оформят рано напролет с дължина 10-12 см. Отстраняват се долните листа. Подреждат се в саксии или в сандъчета в пясъчнопочвена смес. Когато се оформят 4-5 нови листа, резниците вече са добре вкоренени и се садят в саксии с диаметър 10-12 см. Укрепнат ли, премахнете връхчетата смело, за да предизвикате разклоняване на растенията. Когато всяка пролет прехвърляте растенията в нови саксии, приготвяйте смес от равни части градинска почва, много добре разложен оборски тор или листовка и по малко пясък. През лятото саксите може да се изнасят навън за да красят балкони, тераси и веранди.
Ароматно и полезно
Надземните части на индришетата съдържат около 1,3 % етерични масла, захари, витамини, фитонциди, полифенолни вещества и много други. При консумацията им се предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и се подпомага храносмилането. Известно е и антисептичното им действие. В българската народна медицина сокът или смачканите листа се препоръчват за налагане на трудно заздравяващи рани.
В българската кухня листата на индрищетата се прилагат като заместител на ванилията. С тях се ароматизират компоти, сладка и конфитюри. Благоуханието на листата действа успокояващо на нервната система и подобрява съня.
Краставицата е топлолюбиво растение и семената започват да поникват при температура 15-20°С. Затова сеитбата на открито може да се извърши, когато температурата на почвата на дълбочина 15 см, трайно с...
Екзотичната инкарвилея расте по странен начин. В началото на май се появяват цветоносните стъбла, а в началото на лятото се отварят цветовете, които приличат на цветовете на глоксинията. Листата на ра...
Някои градинари не са съвсем доволни от купените през пролетта семена - скъпи, а в някои случаи и с ниска кълняемост. Не са малко и онези, които са останали изненадани, защото са очаквали по-различен ...
Сачмянката е болест по костилковите овощни видове. Причинява се от гъбичка (Stigmina carpophilum). Външно се проявява в своеобразно надупчване на листата, сакаш са пронизани от сачми. Оттук идва и име...
Леденчето обича много слънце