Индришето е многогодишно полухрастовидно растение, което на височина достига до 1,5 м. Стъблата са нежни, разклоняващи се, леко разкривени. Общият овал на листата е сърцевиден, но петурата им е силно и дълбоко нарязани, баграта бледо зелена. Покрити са с нежни власинки. Цветът е дребен, около 1 см в диаметър с пет бледорозови венчелистчета, с по-тъмни жилчици. P. crispum достига до 60 см височина. Листата са дребни, средно и плитко насечени, с бледа периферия и с аромат на лимон. Цветовете са много бледо розови, до 2 см в диаметър. P. tomentosum достига височина над 30 см. Листата са слабо и плитко насечени, с аромат на мента. Цветовете са бели, до 1 см в диаметър. P. capitatum достига 1 м височина. Листата са слабо но дълбоко нарязани. Цветовете са розови. P. fragrans, наричан мускатен е с аромат на индийско орехче.
Биологични изисквания
Всички видове индришета са светлолюбиви, като предпочитат пряко слънчево огряване. Тъй като през зимата растенията не прекарват период на почивка, топлината да е умерена и не трябва да пада под 8°С. Почвената смес винаги трябва да е равномерна, като не се допуска преовлажняване. Пулверизиране на листата не се налага.
Размножаване
Въпреки че може да се използват семена, които да се засаждат през пролетта, индришетата се размножават предимно чрез резници. Те се оформят рано напролет с дължина 10-12 см. Отстраняват се долните листа. Подреждат се в саксии или в сандъчета в пясъчнопочвена смес. Когато се оформят 4-5 нови листа, резниците вече са добре вкоренени и се садят в саксии с диаметър 10-12 см. Укрепнат ли, премахнете връхчетата смело, за да предизвикате разклоняване на растенията. Когато всяка пролет прехвърляте растенията в нови саксии, приготвяйте смес от равни части градинска почва, много добре разложен оборски тор или листовка и по малко пясък. През лятото саксите може да се изнасят навън за да красят балкони, тераси и веранди.
Ароматно и полезно
Надземните части на индришетата съдържат около 1,3 % етерични масла, захари, витамини, фитонциди, полифенолни вещества и много други. При консумацията им се предизвиква разширяване на кръвоносните съдове и се подпомага храносмилането. Известно е и антисептичното им действие. В българската народна медицина сокът или смачканите листа се препоръчват за налагане на трудно заздравяващи рани.
В българската кухня листата на индрищетата се прилагат като заместител на ванилията. С тях се ароматизират компоти, сладка и конфитюри. Благоуханието на листата действа успокояващо на нервната система и подобрява съня.
Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят...
За начало трябва да отбележим местата, където ще бъдат разположени растенията. Редовете да са бъдат прави. Най-добре е, ако бъдат разположени от север на юг. Мястата им се отбелязват с колчета. Ще си...
Вредителите и болестите, които могат да погубят вашите кактуси или поне да ги превърнат в безобразните им подобия, не са много, но затова пък са изключително витални и борбата с тях нерядко е безуспеш...
Зеленчуковият разсад изисква много плодородна почва и затова за отглеждането му се приготвят специални смески и субстрати. Най-популярната торово-почвена смес съдържа 3 части оборски тор и една част ч...
Фитонията иска светлина, за да се нашари