Най-ранната възможност за засяването на семената от маруля за получаване на реколта през есента е около средата на август. Разсадът ще бъде готов за разсаждане към средата на септември, когато растенията развият 4-5 листа. При главестата салата сеитбата може да бъде с около 15 дни по-късно.
На 1 кв. м се засяват 1,5-2 г семена, а за отглеждане на разсад за засаждане на площ от 100 кв. м са достатъчни 3-4 г. Сее се в открити, добре огрявани от слънцето лехи. Предварително почвата се навлажнява добре. След поизпръхването парцелката се прекопава и подравнява. Сеитбата може да бъде разпръсната
или в редове през 3-4 см. Семената се покриват с около 1,5-2 см влажен почвен слой. До поникването площта редовно се оросява внимателно с лейка. След това се поддържа умерена влажност. Ако растенията са нагъсто, се прорежда.
При добри условия, след около 30-35 дни от поникването растенията са готови за разсаждане. Не трябва да се изкачва да прераснат, защото по-възрастните растения се прихващат по-трудно и се получават по-некачествени глави.
Разнообразието от сортове е изключително голямо. Подходящи български сортове марули са известните Жълта гюмюрджинска и Черна маруля. От чуждите сортове с добри качества при есенно отглеждане са сортовете Ноазет, Манаверт, Бацио, Велвет и др. Добри добиви са показали израелските сортове Питал и Ногал, но трябва да се има предвид, че те са с около 48-49 дни дължина на вегетационния период от разсаждане до техническа зрелост. От салатите подходящи са българските Зимна маслена глава, Жълт зимен цар, сравнително по-новия Бул Ира, както и холандските Круфиа, Матилда, Баронет, които се предлагат за целогодишно производство. От къдравите салати с много добри качества при есенното отглеждане са сортовете Бохемия, Ванити, Бетони, Маради и др.
В лозарството е общоприето, че степента и характера на повредите по лозата от ниски зимни температури зависят от силата и продължителността на минималните температури, релефа и изложението на терена, ...
Брунерата е изключително непретенциозно тревисто растение с презимуващо коренище. Коренището е дълго и месесто. Листата образуват розетка. Те са сърцевидни и със заострен връх, фино овласени, особено ...
Краставиците развиват дълго стъбло със странични разклонения, което се разстила по повърхността на почвата. Отглеждани така, те дават много по-малко плодове отколкото са способни да дадат. Науката е о...
Западната туя (Thuja occidentali) може да се размножава по семенен начин и чрез зелени резници. Семената на западната туя са плоски и заобиколени с тесни крилца. Когато светлокафявите шишарки прови...