Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Основните цветове на почвата като тъмнокафяв и черен в повърхностните хоризонти се обуславят от разлагането на растителните остатъци и превръщането им в хумус. В дълбочина на почвения профил тъмните цветове се дължат на преовлажняване и на елемента манган. Ръждивочервеният цвят е от железните окиси, а сиво-белият показва наличие на карбонатни, алуминиеви или кварцови съединения.
Структурата също е показателна
Водните, въздушните и топлинните свойства на почвата се определят от нейната структура, която пък е показател за плодородието. Най-ценни са зърнестата и зърнесто-троховидната почва. Физичният (механичен) състав се определя от съотношението на почвените частици с различен размер. Песъчливите почви са рохкави и съдържат до 20% глина. Леките имат до 30% глина и ако във влажно състояние от тях се опитаме да направим шнур, той се образува трудно и при свиване се разпада. Тежките почви (45-60% глина) са лепкави, лесно образуват кръгче от шнура, но по него се наблюдават пукнатини. Много тежките (над 60% глина) са пластични, лесно се прави кръгче и по него няма пукнатини.
Плътността е много важна
По плътност определяме почвите като рохкави, когато се копаят леко и острие на нож влиза на голяма дълбочина с минимални усилия. При плътните острието прониква с усилие на 1-2 см дълбочина. Много плътните се копаят трудно и при сухо състояние острието влиза едва на няколко милиметра и то с помощта на чук. Порьозността е свързана с наличието на капиляри, обуславящи по-добра водо- и въздухопроницаемост.
В почвата се срещат и различни по форма, цвят и големина образувания, наречени конкреции. Жълтеникаво-кафявите са карбонати на калция и магнезия, а черни и ръждивочерни са окисите на мангана и желязото. Понякога при суха почва и в саксийните съдове се отлагат налепи, корички и др., които също са химични съединения – карбонати, хлориди, сулфати. Варовите карбонатни съставки можем лесно да определим като залеем почвата със силен оцет или 10-процентен разтвор от солна киселина. Почвата кипи и със шумящ звук се отделят мехурчета от въглероден диоксид.
Ако искате да размножите асма или лоза от определен сорт, използвайте пръчките за директно засаждане или за да се снабдите с калеми за присаждане. За предпочитане е да го сторите есента, преди големит...
Ранното кафяво гниене е една от най-опасните и разпространени болести по овощните дървета. Напада и костилковите и семковите овощни видове. Най-големи повреди обаче нанася на кайсията, черешата, вишня...
В стоманено-стьклени оранжерии краставици може да се отглеждат почти през цялата година. За ранното производство семената се засяват от 15-20 октомври и разсадът е готов за засаждане един месец след т...
След засяването на готварските тиквички идва редът на едроплодните. Те може да бъдат обикновени или пък мускатни (цигулки). Изискват богати, рохкави и влагоемни почви, обилно наторени с оборски тор. Н...
Късните домати се отглеждат по-различно