Градина » Видове градински почви

 Видове градински почви

Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Основните цветове на почвата като тъмнокафяв и черен в повърхностните хоризонти се обуславят от разлагането на растителните остатъци и превръщането им в хумус. В дълбочина на почвения профил тъмните цветове се дължат на преовлажняване и на елемента манган. Ръждивочервеният цвят е от железните окиси, а сиво-белият показва наличие на карбонатни, алуминиеви или кварцови съединения.

Структурата също е показателна

Водните, въздушните и топлинните свойства на почвата се определят от нейната структура, която пък е показател за плодородието. Най-ценни са зърнестата и зърнесто-троховидната почва. Физичният (механичен) състав се определя от съотношението на почвените частици с различен размер. Песъчливите почви са рохкави и съдържат до 20% глина. Леките имат до 30% глина и ако във влажно състояние от тях се опитаме да направим шнур, той се образува трудно и при свиване се разпада. Тежките почви (45-60% глина) са лепкави, лесно образуват кръгче от шнура, но по него се наблюдават пукнатини. Много тежките (над 60% глина) са пластични, лесно се прави кръгче и по него няма пукнатини.

Плътността е много важна

По плътност определяме почвите като рохкави, когато се копаят леко и острие на нож влиза на голяма дълбочина с минимални усилия. При плътните острието прониква с усилие на 1-2 см дълбочина. Много плътните се копаят трудно и при сухо състояние острието влиза едва на няколко милиметра и то с помощта на чук. Порьозността е свързана с наличието на капиляри, обуславящи по-добра водо- и въздухопроницаемост.
В почвата се срещат и различни по форма, цвят и големина образувания, наречени конкреции. Жълтеникаво-кафявите са карбонати на калция и магнезия, а черни и ръждивочерни са окисите на мангана и желязото. Понякога при суха почва и в саксийните съдове се отлагат налепи, корички и др., които също са химични съединения – карбонати, хлориди, сулфати. Варовите карбонатни съставки можем лесно да определим като залеем почвата със силен оцет или 10-процентен разтвор от солна киселина. Почвата кипи и със шумящ звук се отделят мехурчета от въглероден диоксид.

Автор: Симеон Димов

Представяме Ви:

Брашнеста мана по гербера

Брашнестата мана е много разпространена по цветните култури и в този смисъл не отминава и герберът. Причинява се от гъби. По повърхността на заразените листа, стъбла и цветове се появява бял брашнест ...

Изчакайте обърнатата почва да улегне

Най-малко три-четири седмици трябва да минат от дълбокото обръщане на почвата до сеитбата. Така земята ще се е слегнала. Преди сеитбата почвата трябва да бъде наситнена и подравнена. Дребните семена т...

Дървото на живота расте бавно, но живее дълго

С това име най-често назовават дървовидната красула - Crassula arborescens. Имайте предвид обаче, че към рода красула се отнасят около 300 вида, някои от които много си приличат. Поради тази причина и...

Ако ще садите ягоди, запретвайте ръкави

Септември е нaй-подходящото време за засаждане на ягодите. До настъпването на студовете младите растения пускат дълбоки корени и устояват успешно на ниските зимни температури. Голяма част от корените ...

Начало