Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Основните цветове на почвата като тъмнокафяв и черен в повърхностните хоризонти се обуславят от разлагането на растителните остатъци и превръщането им в хумус. В дълбочина на почвения профил тъмните цветове се дължат на преовлажняване и на елемента манган. Ръждивочервеният цвят е от железните окиси, а сиво-белият показва наличие на карбонатни, алуминиеви или кварцови съединения.
Структурата също е показателна
Водните, въздушните и топлинните свойства на почвата се определят от нейната структура, която пък е показател за плодородието. Най-ценни са зърнестата и зърнесто-троховидната почва. Физичният (механичен) състав се определя от съотношението на почвените частици с различен размер. Песъчливите почви са рохкави и съдържат до 20% глина. Леките имат до 30% глина и ако във влажно състояние от тях се опитаме да направим шнур, той се образува трудно и при свиване се разпада. Тежките почви (45-60% глина) са лепкави, лесно образуват кръгче от шнура, но по него се наблюдават пукнатини. Много тежките (над 60% глина) са пластични, лесно се прави кръгче и по него няма пукнатини.
Плътността е много важна
По плътност определяме почвите като рохкави, когато се копаят леко и острие на нож влиза на голяма дълбочина с минимални усилия. При плътните острието прониква с усилие на 1-2 см дълбочина. Много плътните се копаят трудно и при сухо състояние острието влиза едва на няколко милиметра и то с помощта на чук. Порьозността е свързана с наличието на капиляри, обуславящи по-добра водо- и въздухопроницаемост.
В почвата се срещат и различни по форма, цвят и големина образувания, наречени конкреции. Жълтеникаво-кафявите са карбонати на калция и магнезия, а черни и ръждивочерни са окисите на мангана и желязото. Понякога при суха почва и в саксийните съдове се отлагат налепи, корички и др., които също са химични съединения – карбонати, хлориди, сулфати. Варовите карбонатни съставки можем лесно да определим като залеем почвата със силен оцет или 10-процентен разтвор от солна киселина. Почвата кипи и със шумящ звук се отделят мехурчета от въглероден диоксид.
Дворовете, в които се отглеждат лози, формирани асмовидно, винаги са привличали погледите. Да седнеш лятото пред къщата под асмата – това е истинско удоволствие. Пък и мястото може да се ползва и за о...
Еписцията (Episcia) е от Геснериеви. Родината е Тропическа Америка. В природата съществуват повече от 40 вида. Това е многогодишно тревисто растение, което се отглежда в окачени кошници или кашпи. Инт...
За целта първо трябва да си произведете разсад. Семената се засяват през януари в саксийки с диаметър 10-12 см. Във всяка се поставят по 2-3 семена. По време на поникването температурата да е 23-26 гр...
Колцуването се прави 10-12 дни след прецъфтяването на лозите, когато завръзите са колкото грахово зърно. Чрез тази операция се спира движението на асимилати от листата към корените и те се натрупват в...
Подгответе се да сеете разсада