Кестените са сред най-добре познатите дървета. Тези красавци с гъста пирамидална корона носят свежест по улиците, из дворовете, в парковете. Всяка година ни доставят истинска радост. През пролетта от набухналите пъпки се появяват зелените ветрила на листата – прилични на разперена длан, с които кестените се кипрят до дълбока есен. Най-ефектни са обаче по време на цъфтежа – едрите съцветия, същински свещи, пламват по короната. През есента за радост и на малки, и на големи се оформят кръглите “таралежи” на плодовете. Разпуквайки се, те посипват земята с “кестенявите” си, сякаш полирани плодове. Тези плодове не са вкусни и съдържат вещества, които ги правят негодни за ядене, но се ползват в медицината.
А най-интересното е, че от ботаническа гледна точка това въобще не са кестени. Дървото Aesculus hippocastanum, наречено конски кестен, е от семейство Конскокестенови. Естествените му места на разпространение са съвсем малки, скрити в планинските гори на България, Албания и Гърция, но благодарение на красотата и голямата си приспособимост е превзел целия свят. Създадени са много декоративни форми, коя от коя по-красиви.
Истинският кестен (Castanea sativa), известен като ядлив кестен, е не по-малко красив. Той обаче е топлолюбив и вирее добре само в берковския район, където се среща и в изолирани естествени находища.Той е близък роднина на бука и брезата, а с конския кестен няма никакво родство. Приличат си само до известна степен по плодовете. Култивиран е още в древността и в много страни е бил основен хранителен продукт. Короната на това дърво е широка и клонеста. Блестящите зелени листа са ланцетни, дълги около 15 см. Зацъфтява късно – чак през юни-юли, като цветовете са бледожълти реси. Плодовете са събрани по няколко в покрита с меки бодли обвивка, подобно на буковите жълъди. Те са вкусни и хранителни. Много важно е при консумация да не се сбъркат с плодовете на конския кестен, защото това може да причини неприятности.
За да се предизвика втори цъфтеж при розите, е необходимо да се направи лятна резитба. По принцип при тези храстовидни растения чрез резитбата се насочва растежът, формира се храстът, определя се броя...
Болести Много опасна и често срещана болест е брашнестата мана. Напада розите отглеждани на открито или при оранжерийни условия. Причинява се от гъбата Sphaerotheca pannosa. Болестта се развива ...
Грижите за лозите включват множество практики при отглеждането им. Една от тях, която не всеки начинаещ любител извършва, е премахването на т.н. росни корени. Всеки знае голямата роля на кореновата си...
За много любители градинари набавянето на оборски тор често се превръща в проблем. А е съвсем лесно да бъде заменен с компост. Компостът е добре разложена смес от всякакви растителни и животински ...