Болести и неприятели по розата

Болести

Много опасна и често срещана болест е брашнестата мана. Напада розите отглеждани на открито или при оранжерийни условия. Причинява се от гъбата Sphaerotheca pannosa. Болестта се развива по всички надземни части на розата – младите листа, едногодишните леторасти, цветните пъпки и цветовете. При повишена температура и влажност (10-33 градуса) спорите на гъбата проникват в нежните тъкани на засегнатите растителни части. По тях се появява нежен белезникав плесенов налеп, който се уплътнява и добива брашнест вид с белезникав или сив цвят. Заразяването започва обикновено от долната страна на листата. Засегнатите листа пожълтяват и прегарят, леторастите се деформират и изкривяват, пъпките не се развиват и опадат. Гъбата презимува като мицел в пъпките и като плодни тела (перитеции по клонките).Силно нападнатите растения погрозняват и загубват декоративните си качества. Те отслабват, израстват в развитието си и загубват устойчивостта си към ниските температури през зимата.
Болестта се развива при висока влажност, в оранжериите – при липса на добро проветряване и други неблагоприятни фактори при отглеждането: големи температурни колебания, засушаване на почвата, прекалено азотно торене. Сортовете рози с твърди, гланцирани листа са по-устойчиви към болестта от тези с нежни, матови листа.
За третиране срещу брашнестата мана по розата са одобрени препаратите топаз 100ЕК – 2,5 мл, фоликур 250ЕВ – 8 мл. Можете да използвате и флинт макс 75ВГ – 1,6 г. Пръска се при поява на първите петна, през 7-10 дни до ликвидирането на опасността от зараза.

Мана по розата – причинява се от гъбата Peronosporа sparsa. Болестта е позната и като „лъжебрашнеста мана”, защото първите признаци при появата й наподобяват тези на брашнестата мана. Напада предимно листата, по-рядко младите леторасти и цветните дръжки. По горната страна на листата се появяват неправилни или заоблени сухи жълтеникави петна, които по-късно стават червено-кафяви. По долната страна на листата се образува кремав или синкав плътен спороносен налеп, подобен на този при брашнестата мана. По цветните дръжки и по леторастите се образуват слабо вдлъбнати петна, покрити със светъл налеп. Нападнатите листа прегарят и опадат. Засегнатите леторасти също загиват.
Гъбата презимува в опадалите листа и по изсъхналите леторасти. Благоприятни за развитието на болестта са високата влажност и резките колебания на температурата.
Мерките: Поддържане оптимален режим на почвената и въздушна влажност. Добро формиране на розите за да се избегне по-дългото задържане на влагата върху тях. Изрязване и изгаряне на нападнатите части на растенията. През есента събиране и изгаряне на опадалите листа. Химическо третиране – пръскане при поява на първите петна. Провеждат се 2-3 пръскания през 7-10 дни. Одобрен препарат за тази болест е дитан ДГ – 30 г. В някои литературни източници се препоръчват и препаратите ридомил голд МЦ68ВГ – 25 г, корсейт М44ВГ, икуейшън ПРО – 4 г. При пръскането да се обхване добре долната страна на листата.

Розите страдат и от сивото (ботритисно) гниене. Болестта се причинява от гъбата Botrytis cinerea. Среща се на открито и в оранжериите. Развива се по пъпките и цветовете, рядко по листата. Младите пъпки покафеняват и не се развиват или дават деформирани цветове. При оформените цветове по листенцата се появяват малки кафяви петънца или язвички. При силно нападение заразата обхваща целия цвят. По нападнатите части при влажно време се образува сиво-бял плътен спорообразуващ налеп и те изгниват, при засушаване изсъхват. Болестта се развива при висока влажност комбиниране с висока температура.
Мерките: Изрязване и отстраняване на силно нападнатите части на растенията. При спазване на необходимите условия за правилно, добро отглеждане на розите се повишава тяхната обща устойчивост към болестите, които се появяват по тях.
При проява на болестта се препоръчват няколко пръскания с топсин М70ВДГ през 7 дни.

Ръждата се среща предимно по розите отглеждани на открито. Причинява се от гъбата Phragmidium mucronatum. Тя зимува като зимни спори (купчинки от черни спори) в окапалите листа. Рано напролет спорите покълват и причиняват първите заразявания по младите леторасти, дръжките на листенцата, цветните чашки. По тях се появяват дребни червени петънца. По-късно те се разрастват и по долната страна на листата се образуват едри оранжево-червени прашести купчинки от спори. Нападнатите листа рано пожълтяват и опадат. Развитието на болестта започва от по-старите към по-младите листа. При ранното опадане на листата растенията остават недохранени, отслабват и стават податливи на измръзване през зимата.
Ръждата може да се появи и през лятото като купчинките от спори по долната страна на листата са червено-жълти. През есента гъбата образува в листата черни зимни спори. Ръждата напада и шипката.
Развитието на болестта се благоприятства от висока въздушна влажност, несъобразено торене с азот, при отглеждане на розите в неподходящи места, в които се задържа влага и др.
Мерките: Изрязване и унищожаване на всички издънки и леторасти по които се появяват признаци на болестта. Рано през пролетта, преди развитие на розите, пръскане с 1% бордолезов разтвор. През есента подходяща обработка на почвата за по-дълбоко зариване и унищожаване на опадалите листа. През вегетацията пръскане веднага при поява на първите признаци на болестта. След прецъфтяването няколко пръскания докато болестта затихне. Одобрени фунгициди за тази болест са: ориус 25ЕВ, династи 25ЕВ, тебумакс 25ЕВ – 8 мл и фоликур 250ЕВ – 8 мл. В някои литературни източници се препоръчват също байфидан 250ЕК – 5 мл, флинт макс 75ВГ – 2 г.

Болестта „червени листни петна” по розата, през последните години разширява появата си и става доста опасна, особено за розите отглеждане на открито. Причинява се от гъбата Diplocarpon rosae. Болестта се развива през втората половина на лятото и в началото на есента. По горната страна на листата се появявт едри закръглени тъмнокафяви до виолетови петна. Нападнатите листа пожълтяват и опадат. Растенията отслабват и стават чувствителни към ниските температури през зимата. Заразата се запазва в окапалите листа и по повредените леторасти. Болестта се развива силно при висока влажност и умерено топло време.
Мерките: Поддържане добър режим на отглеждане на розите. Изрязване и унищожаване на нападаните части. През есента, след опадане на листата или рано през пролетта, преди развитие на пъпките, пръскане на розите с 1,5-2% бордолезов разтвор. По време на вегетацията, при поява на болестта провеждане на пръскане. Одобрен препарат е дитан ДГ – 40 г. Препоръчва се и фоликур 250ЕВ – 5 мл, топсин М70ВГ – 10 г, антракол 70ВГ – 20 г. Дадената доза е за 10 литра вода.


Неприятели по розата

Зелената розена листна въшка е много често срещан неприятел на розата. Тя е дребна (2,8-3,5 мм дълга), зелена, с дълги антени и крака и стеснено към края тяло. Зимува по розите като яйце. През пролетта въшките се появяват, намножават се и образуват обилни колонии по долната страна на листата, по пъпките, по нежните връхчета на младите леторасти. Смучат сок от нападнатите части. При храненето си, те отделят сладка леплива течност (медена роса). При висока влажност по нея се развиват чернилни гъби. Листата пожълтяват и опадат. Пъпките не се разпукват или дават деформирани цветове. Въшката развива 4-7 поколения. През есента се появяват мъжки и женски форми. Женските снасят яйцата си по младите стъбла на розата, между шиповете, пукнатините на кората, по спящите пъпки. Яйцата остават да зимуват. През пролетта, по време на набъбване на пъпките те се излюпват.
Мерките: Пръскане с калипсо 480СК – 2,5 мл, конфидор енерджи ОД – 6 мл, кохинор СЛ – 5 мл, моспилан 20 ВГ – 2,5 г, нексид 015 КС – 2 мл, пикадор 20 СЛ- 5 мл, суми алфа 5ЕК – 2 мл, хипо СП – 1,25 г, уорант СЛ – 5 мл, цитрин макс – 1 мл, вазтак нов 100ЕК – 3 мл, децис 2,5ЕК – 5 мл, Би-58 – 8 мл. Пръска се с фина и силна струя за да се намокри добре долната страна на листата.

Розите се нападат и от няколко вида паяжинообразуващи акари: обикновеният паяжинообразуващ акар, познат като „червеното паяче”, атлантическият акар и червенокафявият. Тези вредители са много дребни, тялото им е овално-продълговато, с жълто-зелен или червен цвят при първите два вида. Те се развиват по долната страна на листата, по пъките, дръжките и цветовете и смучат сок от тях. Нападнатите части се покриват с фина паяжина, под която акарите продължават да се развиват. На мястото на убожданията при храненето по листата се появяват светли петна, които се разрастват, увеличават и обхващат целия лист. Листата се обезцветяват, пожълтяват, изсъхват и опадат. Ако са нападнати пъпките, те не се разтварят и изсъхват. По венечните листа се появяват кафяви точковидни петънца. Те бързо изсъхват.
Акарите развиват голям брой поколения. Зимуват като възрастни женски под кората на розите, в нападнати неприбрани растителни части, под камъни, буци пръст, в оранжериите по отглежданите растения.
Мерките: Пръскане с акарицидните препарати аполо 50СК – 4 мл. Прилага се в началото на излюпването. Би-58 – 10 мл, нисоран 5ЕК – 6 мл, ортус 5СК – 5 мл, флорамайт 240СК – 4 мл.

Розеният трипс напада само розата. Появява се и по някои плевелни растения. Той е много дребно (1-1,1 мм дълго), много подвижно насекомо, с плоско, тясно, почти успоредно удължено тяло и с тесни, дълги, ципести крила, които завършват с дълги ресници. Женските форми са тъмнокафяви, мъжките – светложълти. Зимува като възрастно насекомо под растителните остатъци, в повърхностния слой на почвата. В оранжериите се развива през цялата година. Плез пролетта се появява по розите. Женските снасят яйцата си в тъкънта на външните венечни листа, когато те са в пъпката. Излюпените ларви се вгризват във вътрешната част на цветовете. Превръщането им в нимфи и възрастни става в чашката на цветовете. Ларвите и възрастните надупчват венечните листа и смучат сок от тях. Те се обезцветяват и атрофират, цветовете се деформират и загубват напълно своята стойност. По листата на розата тъканта в мястото на повредата просветлява и некротира.
Розата е листоприемник и на тютюневия трипс. Женските индивиди и ларвите са светложълти или сиво-жълти. При нападение причинява избледняване и изсъхване на пъпките.
Много опасен за розите, отглеждане на открито и в оранжерии, е калифорнийският трипс. Възрастните трипси са от бледожълти до тъмнокафяви, с дължина на тялото 1,3-1,4 мм. Ларвите първа възраст са дребни, прозрачни, а втора възраст - златистожълти.
В оранжериите трипсът развива годишно 12-15 поколения. Женские снасят яйцата си в растителната тъкан. Излюпените ларви смучат сок. При поява на трипс симптомите са: по листата – посребряване, лош растеж, а по-късно и покафеняване; при цветовете се появяват безцветни или сребристи точки, чертички и петънца, които по-късно покафеняват.
Мерките: За тютюневия трипс у нас са одобрени следните препарати: Би-58 – 20 мл, децис 2,5ЕК – 5 мл, децис 100ЕК – 7,5-12,5 мл/дка, вазтак нов 100ЕК – 3 мл, карате зеон КС – 3 мл, конфидор енерджи ОД – 6 мл, кохинор 200СЛ – 6 мл, моспилан 20СП – 15 г, нуреле Д – 5 мл, ранер 240СК – 12 мл, суми алфа 5ЕК – 5 мл, уорант 70ВГ – 1,5 г, фюри 10ЕК – 1,5 мл.
За калифорнийския трипс са одобрени: моспилан 20ВГ – 3,5-4 г, синеис 480СК- 8-20 мл/дка, фюри 10ЕК – 1,5 мл. Одобре е и ланат 25ВП – 8 г, но само за употреба на открито. За оранжерии е забранен.

Опасни за розите, особено за тези, отглеждани навън са и няколко вида листозавивачки. Те са дребни или средно големи пеперуди, с различно оцветени и различно изпъстрени крила. Гъсениците също са дребни, белезникави, жълтозелени, сивозелени. Някои видове развиват едно поколение, други – две. Зимуват като яйца по кората на ствола и клоните или като млада гъсеница в сиво-бели кръгли пашкулчета, разположени по различни части на нападнатото растение. През пролеттта младите гъсенички се повяват, когато розата запчова да се развива. При някои видове листозавивачки гъсеничките най-напред преминават по набъбналите пъпки и ги изгризват. Пъпките засъхват, покафеняват и опадат. След това те нападат листата. Повредите по листата са много характерни. Гъсениците образуват копринени нишки, с които омотават и завиват листата. В така образуваното листно пакетче гъсеницата продължава развитието си като се изхранва с парнехима на листа. Една гъсеница може да повреди няколко листа.
У нас най-често се срещат розената, глоговата, кафявопетнистата листозавивачки.
Мерките: Поради скрития начин на живота на гъсениците борбата се провежда трудно. При единични растения събиране и унищожаване на повредените листа.
Пръскането при поява на младите гъсенички преди навлизането им в пъпките и листата. Одобрени препарати: авант 150ЕК – 1,7 мл, вазтак нов 100ЕК – 1,5 мл, децис 2,5ЕК – 3 мл, дурсбан 4Е – 10 мл, нуреле Д – 5 мл, ранер 240СК – 4 мл, суми алфа 5ЕК – 2 мл.

Розената цикада е нежно дребно (3 мм дълго) насекомо, със зеленикаво или жълто-бяло тясно и удължено тяло. Крилата са по-дълги от тялото. Зимува като яйце по розата и шипката. Развива 3 поколения.
Възрастните и ларвите смучат сок от долната страна на листата. По тях се образуват светли, бели петънца, които некротират. Листата пожълтяват и опадат. При раздразнение цикадките отскачат силно.
Мерките: При опасност от по-голямо намножаване пръскане с одоборените препарати: авант 150ЕК – 2,5 мл, моспилан 20СП – 2,5 мл, суми алфа 5ЕК – 2 мл, хипо СП – 2,5 г, цитрин макс – 0,6 мл. Пръскането може да се направи и с Би-58 – 8 мл.

Агрилусът по розите е дребно бръмбарче (6,5 мм дълго). Тялото му е плоско, стеснено в края, с тъмнозеленикав цвят и слаб бронзов блясък. Напада розата и шипката.
Възрастните насекоми се появяват по време на цъфтежа на розите. В по-топлите, слънчеви дни те се намират по листата и се хранят с тях като ги нагризват по краищата. Снасят яйцата си в кората на младите леторасти. Излюпената ларва живее в летораста повече от две години. При изхранването си тя прави характерни извити ходове под кората, в ликото или дървесината, също и в сърцевината. По нападнатите леторасти се образуват подутини, около два пъти по-дебели от самия летораст. Връхните части на летораста изсъхват, след това изсъхват и целите стъбла. Ларвата какавидира в мястото, където се е хранила. Новите бръмбари пробиват кората и излизат навън.
Мерките: Унищожаване на шипките в близост до розите. През есента или рано напролет изрязване и унищожаване на повредените леторасти. Пръскане при поява на бръмбарите по листата. Одобрени препарати са: димилин 25ВП – 10 г, вазтак нов 100ЕК – 2 мл, децис 2,5ЕК – 5 мл.

По розата се появяват и няколко вида оси. Някои от тях увреждат листата като надупчват периферната им част, по-късно и целия лист. Ларвите изгризват кутикулата и паренхима на листата, като запазват долния епидермис.
По-опасни са видовете оси, които нападат леторастите. Те снасят яйцата си по връхните листа. Излюпените ларви навлизат в леторастите и издълбават в сърцевината дълги галерии, в които протича развитието им. Какавидират в почвата в пашкул. Зимуват като какавиди в почвата в плътен пашкул. Повредените леторасти увяхват, изжълтяват и загиват.
Мерките: Одобрени препарати са: децис 2,5ЕК – 5 мл, суми алфа 5ЕК – 2 мл, нуреле Д – 4 мл.

Мъхнатият бръмбар поврежда цветовете и пъпките на розата. За него са одобрени препаратите: вазтак нов 100ЕК – 2 мл, дурсбан 4ЕК – 18 мл и нуреле Д – 8 мл. Тези препарати могат да се приложат и срещу дръжкопробивача.
Дозата е за 10 литра вода, за някои препарти е дадено количеството препарат за декар площ в зависимост от литража на работния разтвор.