Градина » Цветето, което не увяхва

 Цветето, което не увяхва

Амарантът е великолепно растение с яркочервени, пурпурни или златисти съцветия, изправени като факли над пищната листна маса. Малко са растенията с така драматична история, каквато има това растение.
Коренното население на Южна Америка е започнало да култивира амаранта като първостепенна зърнена култура наред с царевицата още преди 8 хилядолетия. За индианците той бил също и свещенно растение, поради което испанските завоеватели забранили отглеждането му. Едва в наши дни са преоткрити изключителните му качества. Зърната му са като дребни песъчинки, но са една от най-перспективните храни на бъдещето.
У нас амарантът все още се отглежда изключително като декоративно растение. В градините се садят няколко вида, известни като петльов гребен, лисича опашка и просто като щир.
Амарантите са бързорастящи, предпочитат леки хранителни и варовити почви. Въпреки че са сухоустойчиви, редовното поливане само допринася за доброто им развитие. Размножават се със семена, които никнат при температура над 14 градуса. Лесно се самозасяват, но така се кръстосват с щира, който им е пръв братовчед, и това влошава сортовите качества.
Цветоносите при тези растения се появяват в края на юни и растежът им продължава до есента. Особено видно е това при вида лисича опашка, чиито цветоноси през есента стават толкова дълги, че започват да се вият по земята.

Групира се чудесно с храсти, става и в саксии

От амарантите стават великолепни ниски и високи бордюри, с тях могат да се декорират стени и огради. Групи или единични растения изглеждат чудесно в центъра на лехите, на фона на храсти или сред зелената площ. Има ниски сортове, които могат да се отглеждат в саксии и контейнери. Амарантът е едно от най-добрите растения за сух цвят. Отрязаните съцветия с част от стъблото се окачват да съхнат в затъмнени помещения, като се следи да не се появи плесен.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

В мокър пясък семената лесно поникват

Често при посева на културните растения възниква въпросът: необходима ли е стратификация на семената? Какво значи стратификация? Терминът произхожда от две латински думи stratus (слой) и f...

Кавказката райска ябълка не се бои от студ

Естествената среда на кавказката райска ябълка (Diospyros lotus) са районите на Кавказ, Средна, Мала и Централна Азия, Северен Китай и Япония. Тя представлява дърво, което може да достигне височина до...

Зелето се засажда в края на май

Сортовете зеле, предназначени за средноранно производство се отличават с по-продължителен вегетационен период, средно от 120 до 180 дни. Отглежда се в открити лехи. Семената се засяват в началото на м...

От какво се нуждае фасулът

Градинският фасул обича мек, прохладен и влажен климат. Не понася сухи, силни ветрове и големи горещини. Въздушната суша предизвиква окапване на цветовете и малките завръзи. Обича светлината, но и при...

Начало