Котиледонът (Cotyledon) произхожда от пустинните райони на Южна Африка, Етиопия и Арабски полуостров. Родът включва 30 вида. Като декоративни се отглеждат два от тях. Това са многогодишни, вечно зелени растения с дебели, сочни, разклоняващи се стъбла. Оформят храст или полухраст, който дотига до 60 см височина. Различават се предимно по формата на листата, които са покрити с бял восъчен налеп. При вида C. orbiculata формата е удълженоовална, като върхът им е по-широк и тъп. Тъй като повърхността им е вдлъбната, наподобяват лъжица. При вида C. undulata листата са овални, по-широки, отколкото дълги, а периферията им е къдрава. По ръба им се изписва червеникаво-синя ивица, което увеличава декоративността им.
От март до юли растенията цъфтят с атрактивни камбанковидни цветове. Те са събрани в рехава метлица по върховете на разклоненията. Баграта им е жълто-оранжева или червеникава. При благоприятни условия стопаните може да се радват на цветове през цялото лято. Трайноста им е продължителна. Има случаи и на зимен цъфтеж.
За да се развива добре котиледонът изисква да е на светло, добре огрявано от слънцето място. Тъй като всички части на растенията са богато запасени с вода, поливат се съвсем умерено. Излишната влага може да причини загниване на корените или листата. Изчаква се повърхността на почвената смес в саксията леко да позасъхне и чак тогава се полива. Много добре понасят сухия въздух, затова са подходящи за помещения с парно отопление. Тъй като са топлолюбиви, през лятото котиледоните се чустват добре при температура около 20-25 градуса. През зимата оптималната температура е около 15 градуса, като не е желателно да пада под 12 градуса.
Растенията се размножават чрез резници, които се оставят няколко дни да позасъхнат. След това се подреждат във влажен пясък. Вече вкоренени се засаждат в индивидуални саксии. Съставя се почвена смес от чимовка, пясък, листовка и добре разложен оборски тор в съотношение 2:2:1:1. Когато пораснат, при необходимост растенията се прехвърлят в по-големи саксии през пролетта.
През лятото може да изнасете саксиите на открито – в градини, на балкони или на тераси. През този период може да се тори един път месечно с торове за кактуси.
Разделянето на божурите е полезна градинарска практика. То ще ви осигури силни и здрави растения с обилен цъфтеж. Преди да изкопаете божурите, изрежете стеблата им почти до почвената повърхност. След ...
Фасулевият зърнояд е най-опасният стопанско значим неприятел по тази култура. Той е дребно, сиво-кафяво бръмбарче, което достига към 3,6 мм дължина. Твърдите му криле не покриват коремчето му и върху ...
Необходимо е просто да го засадите на няколко пъти през септември, че и през октомври. За целта може да ви послужат по дребни глави лук или едри, но по ваша преценка негодни за съхранение или бърза уп...
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...
Лесен начин за размножаване на момина сълза