Извадени са вече луковиците на лалета, нарциси, зюмбюли и кокичета и се съхраняват по мазета и прохладни помещения. За да имате и през следващата година обилен цвят, трябва да ги преглеждате внимателно, болните и наранените да се отстраняват, а за съхранение да се оставят само здравите. Много болести и неприятели мъчат луковиците, докато си почиват. Представяме ви най-често срещаните от тях.
Една опасна и често срещана болест по луковиците на пролетните цветя е сивото гниене, причинено от гъбата Botrytis cinera. Тя може да проникне в тях от почвата през различни наранявания или при заразяване на растенията от спори във въздуха. В този случай през стъблото заразата достига най-напред шийката, а после обхваща цялата луковица. Тъканите на заразените луковици са потъмнели, омекнали и сбръчкани. По външните люспи се забелязват светлокафяви петна. Понякога по тях се появява сив налеп от спори. Когато е засегната малка част от луковицата, също и при по-късно заразяване, болестта се открива по-трудно. При чести превалявания през пролетта и при по-голяма почвена влажност сивото гниене се развива по-силно.
Луковиците могат да носят зараза и от фузарийното гниене, причинено от почвените гъби Fusarium. От почвата през корените гъбата влиза в проводящите тъкани на растенията. По външните люспи на болните луковици се забелязват жълто-кафяви петна. Вътрешните тъкани потъмняват и омекват. По дънцето и между люспите се появява розов налеп от спори. По луковиците на зюмбюла се появяват дълбоки пукнатини.
При фитофторийното гниене, причинено от гъбата Fhytophtora cryptogea, има жълтеникави или бле-докафяви хлътнали петна в месестата част на луковиците. Те се покриват с бял налеп и загиват.
Склероцийното гниене се причинява от почвената гъба Sclerotium. Слабо повредените луковици външно изглеждат здрави, покрити с неповредени люспи. При болните луковици вътрешните люспи загниват и потъмняват. По корените се появяват светлокафяви склероции - плодните тела на гъбата. Корените загниват и се покриват с нишки от бял мицел.
С името “директни сортове” се означават лози, които се счита, че са устойчиви на филоксера и могат да се засаждат без присаждане във филоксерни райони. Под това име се включват и лози, които нямат дос...
Двуетажният кордон е подходящ, когато лозите се засаждат в отделни редове край стени на огради, постройки или край пътечки. Може да се използва за формиране на алеи, особено ако се съчетават сортове с...
Манголдът или както го наричат листно цвекло е много полезен зеленчук. За храна се използват листните петури, а дебелите листни дръжки се употребяват сварени както цветното зеле или свещите на аспержи...
Краставиците развиват дълго стъбло със странични разклонения, което се разстила по повърхността на почвата. Отглеждани така, те дават много по-малко плодове отколкото са способни да дадат. Науката е о...
Направете си тор от калифорнийски червеи