При всяко живо същество, включително и при човека, продължителността на живота е свързана преди всичко с биологическите особености на вида. Невинаги обаче животът продължава според наследствените заложби.
Кестенът е едно от най-дълголетните овощни растения. При благоприятни условия той може да живее до 300-500 години. От по-широко разпространените видове в умерения климат, включително и у нас, орехът има най-дълъг живот. Орехови дървета, получени от семе, изкарват до 150-200 години. Животът на присадените е по-кратък, но пък те раждат по-рано, при добри грижи може да имат орехи и 100 години.
Ябълката, присадена на семенна подложка и отглеждана добре, ще дава плод до 40-50 години. Присадените на слаби и умерено растящи подложки сортове плододават най-много 15-25 години, но пък започват да раждат на втората година.
Крушата е малко по-дълголетна от ябълката, но и при нея културните сортове, присадени на семенна подложка, плододават активно до към 40-50 години. Някои по-примитивни сортове могат да достигнат и до 100 години. Присадената върху дюлева подложка круша ражда до 25-30 години, но може да живее и по-продължително. Круши, които нямат добра съвместимост с дюлева подложка - Боскова масловка, Вилямова масловка, Жифардова масловка, Клапов любимец, а са присадени на дюля без междинник, загиват много по-рано.
Плододаващият период при дюлята е около 30-35 години, но при подходящи условия ще расте и повече. Приблизително такова е дълголетието и на сливите. Обикновено те трябва да се изкоренят след 30-40 години. Черешата е сравнително по-дълголетен овощен вид. В зависимост от подложката, условията и начина на отглеждане тя ще дава плод до 40-50 и повече години.
Вишната има по-кратък живот - 25-35 години. Храстовидните вишни почват по-рано да плододават и животът им е по-кратък в сравнение с дървовидните.
Прасковата е единственият дървесен овощен вид с най-кратък живот. Тя започва да плододава още на 2-ата година след засаждането и при подходящи условия и добри грижи ражда най-много до 15-16 години. Често обаче овошката загива още към 6-ата - 8-ата година след засаждането. Една от причините са неподходящи почвени условия. Присадените на прасковени подложки сортове и засадени на варовити или по-тежки почви изсъхват рано. Не се развиват добре и дръвчетата, засадени там, където скоро са изкоренени праскови.
Присадена на джанка и отглеждана в райони, където температурните амплитуди в края на зимата и началото на пролетта са по-малки, кайсията може да съществува до 60-80 години. Такива са районите близо до по-големите водни басейни - Дунавският и Черноморският. При резки температурни колебания кайсиевите дръвчета загиват рано от т. нар. апоплексия.
Зебрината (Zebrina) е родена в Мексико и Централна Америка. Расте във влажните гори и на скалистите брегове на реките, във влажните сенчести места. Това е едно от най-обичаните стайни цветя. Висящата ...
Ктенанте (Ctenanthe) е многогодишно тревисто растение, което идва от Бразилия. Много е атрактивно, но трудно за отглеждане. Името му произлиза от гръцката дума гребен, защото прицветниците му (много, ...
Ако искате напролет да имате много ранни салати, опитайте те се да ги отгледате като предзимна култура. Това е възможно благодарение на тяхната студоустойчивост. Добре вкоренени до настъпването на сту...
През март е най-подходящият момент направо в градината да се засеят семената на декоративния слънчоглед. Най-популярен у нас е едногодишният слънчоглед, който има кичест вариетет. Стъблото е доста вис...