Големият интерес към кайсиевите плодове и продуктите от тяхната преработка се дължи на високите им вкусови, хранителни, диетични и лечебни свойства. Захарите в кайсиевите плодове достигат над 10%. Киселинното съдържание придава на плодовете и на продуктите от тях пикантен и освежаващ вкус. Киселинността и ароматните вещества правят кайсиевия нектар един от най-търсените. На богатото съдържание на минерални соли и витамини се дължат лечебните свойства на тези плодове. Високото съдържание на калий стимулира сърцето и улеснява изхвърлянето на вредните продукти от организма. От витамините най-голямо е съдържанието на витамин А, който е идентичен с каротина в морковите.
Качеството на кайсиевите плодове до голяма степен зависи от подходящия срок на беритбата и правилното манипулиране и съхранение. Недобре узрелите плодове увяхват, имат лош вкус и не придобиват характерния аромат. Презрелите плодове бързо опадат от дървото, лошо се съхраняват и транспортират.
Зрелостта се определя по външния вид на плода и по консистенцията на плодовото месо. С узряването основният зелен цвят се променя в жълт до златисто жълт и кремав. Плодовото месо започва да омеква най-напред от към дръжката. Плодовете върху едно и също дърво не винаги узряват едновременно. По-дребните и по-засенчените зреят с няколко дни по-късно, което налага беритбата да се извърши двукратно. Предназначените за прясна консумация плодове, особено тези, които ще се транспортират на по-далечни разстояния, се берат 3 до 5 дни преди пълната зрялост. Когато продукцията ще се използва за преработка не трябва да се изчаква пълна зрялост, защото плодовете бързо презряват, омекват, окапват и много трудно се манипулират и транспортират, дори и на близки разстояния. Само предназначените за преработка в мармалад, нектар, сок и за изваряване на ракия се берат напълно узрели.
Желателно е беритбата да се извършва в предиобедните по-хладни часове и продукцията да се съхранява на сенчесто и по-хладно място. Не трябва да се берат мокри плодове и да се внимава да не се набиват.
Кайсията е единственият плод от костилковите, при който може да се използва за храна и костилката. Тя е богата на мазнини, белтъчини, минерални соли и др. и по хранителна стойност не отстъпва на бадемовите ядки, като успешно могат да ги заместват в сладкарската индустрия.
Дицентрата е необикновено изящно растение, известно в културата от началото на XIX век. Французите го наричат сърцето на Жанет, немците – цвете на сърцето, в Русия е известно като разбито сърце, а у н...
Тиквичките се отглеждат чрез засяване направо на постоянното им място или чрез предварително производство на разсад. Трябва да се има предвид, че младите растения са силно чувствителни към ниски темпе...
За да се подхранят растенията, от пролетта до есента един-два пъти месечно се препоръчва поливка на насажденията с ферментирал извлек от накълцани плевели. 1/3 от бъчва, събираща 12 кофи, се пълни с т...
Циклантерата (Cyclanthera pedata) принадлежи към семейство Тиквени, като родът наброява от 5 до 8 вида, разпространени в Южна и Централна Америка. Това е едно- или многогодишна тревиста лиана, която с...