Големият интерес към кайсиевите плодове и продуктите от тяхната преработка се дължи на високите им вкусови, хранителни, диетични и лечебни свойства. Захарите в кайсиевите плодове достигат над 10%. Киселинното съдържание придава на плодовете и на продуктите от тях пикантен и освежаващ вкус. Киселинността и ароматните вещества правят кайсиевия нектар един от най-търсените. На богатото съдържание на минерални соли и витамини се дължат лечебните свойства на тези плодове. Високото съдържание на калий стимулира сърцето и улеснява изхвърлянето на вредните продукти от организма. От витамините най-голямо е съдържанието на витамин А, който е идентичен с каротина в морковите.
Качеството на кайсиевите плодове до голяма степен зависи от подходящия срок на беритбата и правилното манипулиране и съхранение. Недобре узрелите плодове увяхват, имат лош вкус и не придобиват характерния аромат. Презрелите плодове бързо опадат от дървото, лошо се съхраняват и транспортират.
Зрелостта се определя по външния вид на плода и по консистенцията на плодовото месо. С узряването основният зелен цвят се променя в жълт до златисто жълт и кремав. Плодовото месо започва да омеква най-напред от към дръжката. Плодовете върху едно и също дърво не винаги узряват едновременно. По-дребните и по-засенчените зреят с няколко дни по-късно, което налага беритбата да се извърши двукратно. Предназначените за прясна консумация плодове, особено тези, които ще се транспортират на по-далечни разстояния, се берат 3 до 5 дни преди пълната зрялост. Когато продукцията ще се използва за преработка не трябва да се изчаква пълна зрялост, защото плодовете бързо презряват, омекват, окапват и много трудно се манипулират и транспортират, дори и на близки разстояния. Само предназначените за преработка в мармалад, нектар, сок и за изваряване на ракия се берат напълно узрели.
Желателно е беритбата да се извършва в предиобедните по-хладни часове и продукцията да се съхранява на сенчесто и по-хладно място. Не трябва да се берат мокри плодове и да се внимава да не се набиват.
Кайсията е единственият плод от костилковите, при който може да се използва за храна и костилката. Тя е богата на мазнини, белтъчини, минерални соли и др. и по хранителна стойност не отстъпва на бадемовите ядки, като успешно могат да ги заместват в сладкарската индустрия.
От рода на астранцията (Astrantia) са познати 10 вида, но се отглеждат най-често само три. С красотата и трайността на цветовете си се отличава A. major - едроцветна астранция. Видът проидхожда от Цен...
Растението Scirpus cernuus, наричано още стайна тръстика, произхожда от субтропичните региони на Средиземноморието. Това е многогодишно тревисто растение с изящни тънки листа, които, подобно на струи ...
Родът Циния носи името на професора по ботаника G. Zinn (1927- 1959). Видовите от този род произхождат от Северна и Южна Америка. В Европа са пренесени в средата на 18 век. Като декоративно растение...
Въпреки че повечето растения могат да се саомооплождат, при бадема това не е така. За получаването на плодове на дървото то се нуждае от кръстосано оплождане. Което и да е отделно растение, от който и...