Не пренебрегвайте непретенциозния седум

Седумът е известен у нас под името „Дебела Мара”. Той произхожда от Китай и Япония, но сега е известен във всички континенти. Месестите му стъбла са групирани по няколко в туфа и може да достигнат до 50 см височина. Декоративните листа са срещуположни, почти овални, дълги 6-8 см. Поради изобилното восъчно покритие изглеждат сиво-зелени. Цветовете са дребни, но събрани във внушително сенниковидно съцветие. Баграта им зависи от сорта. При Айсберг, те са бели, при Стардъст – сребристи, Брилянт – ярко розови, Кармин – бледолилави, Метеор – червени и др. Цъфтежът започва от август-септември и продължава до настъпване на първите студове през есента.
В последните години масово се разпространяват хибриди с общото наименование седум хербстфройде (S. herbstfreude). От тях се разпространяват сортовете Руби глоу – с червени цветове, Бертрам Андерсон – с тъмно розови и Аутъмн Джой – цветовете на който са обагрени в розово и слонова кост, преливащи в ръждивокафяво.
Тези растения много обичат слънцето, затова им избирайте открити места. Почвата трябва да е лека, отцедлива. Издържат на засушаване, но са по-пищни, когато са поливани редовно. През зимата стъблата и листата загиват, но корените остават жизнени и рано напролет започва буен растеж.
Седумът се използва в градините като единично растение, на лехи или внушителни групи. Той обаче е много подходящ и за зацветяване на алпинеуми. В градска среда се препоръчва за украса на балкони и тераси.
Седумът се размножава чрез семена или вегетативно. Много удобно е да се използват резници, които бързо се вкореняват. Успешно е и разделяне туфата на възрастни растения.
Българската народна медицина използва листата на дебела Мара за лекуване на рани, тъй като имат болкоуспокояващо и противовъзпалително действие.