Пищните стъбла на гергините, които са покрити с ярки големи цветове, винаги привличат вниманието в градината. Те цъфтят непрекъснато през цялото лято и есента и само суровият дъх на сланите може да унищожи тяхното очарование.
Името на рода Далия е посветено на Андре Дал, шведски ботаник от 18 век. От този род има няколко вида гергини с много разновидности. Гергините са топлолюбиви растения, които произхождат от Мексико, пренесени са в края на 18 век в Испания и в началото се е смятало, че това растение може да се използва за храна, подобно на картофа.
Далиите днес се ценят заради ярко обагрените, обилно цъфтящи, разнообразни по големина и багра съцветия. По формата на цвета всички сортове са групирани в декоративни, хризантемовидни, кълбовидни, кактусови и др.
Високите видове, които обилно цъфтят, са украшение за всеки двор или вилно място. Те се отличават с голяма височина -120-180 см. Стъблото е по-грубо от това на другите видове, листата са по-широки и по-големи, грудките също са едри. Стъблото е силно разклонено.
Гергините се размножават чрез разделяне на грудките, чрез резници и семена. Един от най-успешните методи е размножението чрез резници. За целта старите растения, без да се делят, се засаждат в големи саксии или други дълбоки съдове и се поставят при температура 20 градуса. Поливат се редовно. От пъпките, които се намират в основата на старото стъбло, покарват нови стъбла. Когато достигнат 6-10 см височина, те се отчекват, премахват им се листата и се поставят в пясък за вкореняване. След две седмици образуват корени и се засаждат в саксия с парникова пръст. До месец март се държат в помещение с температура 12-15 градуса. След това се внасят в по-топло помещение, където се развиват до засаждането им на постоянно място. Получените от резници растения започват да цъфтят по-рано и с по-едри цветове. Освен това от едно растение се получават много повече посадъчен материал, отколкото при разделянето на грудките. Въпреки това у нас все още много се използва размножението чрез разделяне на грудките, това се прави внимателно с остър нож, така че във всяка част да останат по едно - две очи.
В зависимост от особеностите на сорта гергините се засаждат на постоянно място на 60 - 100 см разстояние една от друга в специално подготвени ямички с размер 30 на 30 на 30 см. След засаждането растенията трябва да се полеят обилно. Гергините се нуждаят от слънчево място и дълбоки, оцедливи и обилно наторени с оборска тор почви. За по-силно развитие и формиране на растенията слабите разклонения се прамахват и се оставят 3, от които се формира храстът. Високите сортове се превързват към стабилна подпора. Гергините обичат много вода и трябва да се поливат често, а при сухо и горещо време - всеки ден.
Дочакахме узряването и на облепихата. Събирането на тези плодове не е толкова сложно, стига да имате време, да владеете правилната техника, да съумеете да ги транспортирате и, разбира се, да съхраните...
Мускарито, известно още като кукувиче грозде, представлява непретенциозно луковично растение с височина 10-20 см. Луковиците са яйцевидни, горните им люспи са по-светли, 1,5 -3,5 см дълги и до 2 см в ...
Богатството на витамин С и В, каротин, калий, магнезий, танин, ябълчена и винена киселина, което се съдържа в боровинките, преминава във виното. Неговата алкохолна ферментация обаче се потиска от нали...
Обикновената метла е известна още и като летен кипарис. Тези едногодишни обемни растения са разпространени в цялата страна до 1000 м н. в. Застъпени са видовете K. trichophyla и K.scoparia, който е с...