Нетърпеливи, започваме да го очакваме още преди да се е свършило онова, дето е в кацата, и засяваме разсад за ранно зеле. Нормално. Свежият зеленчук си е нещо друго. Само че то ще стане готово за в тенджерата някъде през юни. Много по-рано ще берем, засадим ли го така, че то да иззимува.
Зелето е доста студоустойчиво растение и още със слабото затопляне в ранна пролет започва да се развива. Но колкото и да издържа на мраз, не навсякъде в страната условията са благоприятни за суперранно производство.
Подходящи са районите с по-мека зима, каквито има по долините на Струма и Марица и по-малко в Северна България, предимно в Горнооряховско и Плевенско. В дворовете микроклиматът е по-добър и стига почвата да не е тежка и непропусклива, всеки може да опита.
От 1 квадрат разсад излизат до 250 растения
Решите ли да се изявите като майстор-градинар, още в първата половина на септември ще трябва да засеете разсада. Отглежда се на открита леха. Като имате предвид, че от 1 кв. метър се получават 200 - 250 растения, които се засаждат на около 100 кв. м, може да си направите сметка колко голяма леха да подготвите. Преди сеитбата заравнете и притъпкайте леко. Най-добре е семената да засеете на редове при разстояние между тях 4 - 5 см. За 1 кв. метър ще са ви необходими 3 - 4 г семена. Покрийте ги с 2 см пласт торопочвена смес. До поникването поливайте всеки ден. Разсадът ще е готов за засаждане след 35 - 40 дни.
След домати и пипер може, но след ряпа, лук и карфиол – не
Зелето може да заеме мястото на доматите, пипера, краставиците, зеления фасул, тиквичките и други зеленчуци,които са освободили по-рано площта. Не бива да го засаждате на място, където преди това сте отглеждали зелеви култури - карфиол, алабаш, ряпа, както и лук.
Площта, почистена от растителните остатъци на предшественика, прекопайте на дълбочина 25 -30 см. С тази обработка няма да е излишно да заровите и по 300 - 400 кг прегорял оборски тор, 4 - 8 кг суперфосфат и 8 - 12 кг калиев тор на 100 кв. метра. Докато разсадът се развива, ще се наложи още едно накопа-ване на почвата, за да се наситни, след което оформете бразди на разстояние 60 - 80 см една от друга. Растенията ще засадите на разстояние 30 - 40 см в реда. Щом се прихванат, окопайте ги и леко ги загьрлете. Това помага по-лесно да прези-муват. Напролет пак ще ги прекопаете и може да ги подхраните с малко амониева селитра.
Захарната царевица е влаголюбива и засушаването предизвиква по-бързо преминаване във восъчна зрялост. Качествата на зърната се влошават. При висока температура захарността намалява бързо. Щом настъпи ...
Гъбите са основните причинители на болести по растенията. Много от тях произвеждат микотоксини (фитопатогени), които представляват значителна част от почвените микроорганизми и оказват съществено влия...
Мнозина градинари вече отгледаха прекрасни дини и пъпеши. Разбираемо е, че искат и догодина да имат от същите сортове. От кой обаче точно плод да вземат семе? Задължително се избират най-типичните за ...
Когато вирус лепне зеленчуците, щетите са много големи. Вирусите се развиват в клетките и за да се унищожат, трябва да се унищожат самите клетки, а това значи целите растения. Затова срещу тези болест...