Бор (пинус)
^Pinus

Боровете се срещат често в селските местности, а в парковете и горите ще видите шотландския бор (единственото голямо британско иглолистно), корсиканския бор, австрийския бор и т.н. Отначало те са конусовидни или овални, но когато пораснат, стават плосковърхи и раздърпани. Видът е твърде голям за средна по размери градина, но има бавнорастящи сортове и джуджета. Боровете не са толкова популярни, колкото кипарисите, хвойните и смърчовете. Изберете шотландски или планински борове джуджета и не забравяйте, че не понасят сянка и замърсен въздух.

РАЗНООБРАЗИЕ:

P. mugo Gnom

Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Отличен сорт на планинския бор, който образува сферична и компактна корона, подходяща за алпинеума. Тъмнозелените иглолиста са разположени в чифт. Расте във всякаква почва, дори варовита.

P. nigra

Високо: Височина след 10 г. 3 м
Добър избор за голяма градина, където е необходим висок екземпляр. Австрийският бор е с тъмнозелени иглолиста и „спира" ветровете в морските области. Hornibrookiana е бавнорастящо джудже.

P. strobus Nana

Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Това е популярната разновидност джудже на бора Weymouth. Разпростиращо се растение, което достига максимална височина около 1,8 м. Забележителна е баграта на листата му - сребристо синьозелени.

P. sylvestris

Високо: Височина след 10 г. 3,6 м
Достига над 24 м височина. Лесно ще го разпознаете по червеникавата кора и извитите иглички. Сивозелените иглички са по двойки.

P. sylvestris Beuvronensis

Джудже: Височина след 10 г. 60 см
Разновидност на шотландския бор, която се разпростира два пъти колкото височината си. Компактно дърво с много клони, препоръчва се за алпинеум.

P. wallichiana

Високо: Височина след 10 г. 3 м
Хималайският бор е един от най-красивите. Запазва долните си клони, а младите иглолиста са синьозелени. Често в каталозите се вписва като P. griffithii, но правилното е P. excelsa.