Малък храст, който се отглежда заради две качества. Вирее в гъстата сянка под дърветата, където не покарва почти нищо друго, и през зимата от него ще можете да си наберете чудесни листа за вътрешна украса. Така наречените листа всъщност са плоски стъбла. Наесен се появяват ярки оранжевочервени плодчета.
Сортове: Има само един вид - D. racemosa Достига около 90 см височина, а листата по извитите стъбла са тесни и лъскави. В каталозите може да го откриете под името Ruscus racemosus. Разпростира се в храстовия бордюр, тъй като пълзящото му коренище расте навън. Рядко срещано растение.
Място и почва: Полусянка или дебела сянка и влажна почва. Избягвайте открито място с песъчлива почва.
Подкастряне: Отстранете нежеланите клонки напролет. Размножаване: Лесно - разделете растението или отделете малка вкоренена част през пролетта или есента.
Нарича се още висока, защото превъзхожда чувствително по размери познатите ни видове боровинки по нашите планини, и културна, защото се отглежда от човека. Нарастващият интерес към нея е лесно обясни...
Местните диви рози, или както ги наричаме още шипки, спокойно преживяват зимата без особена защита. По-голямата част от културните сортове рози обаче страдат от студ и влага. За тях трябва да се напра...
Столбурът е една от най-опасните болести по доматите, пипера, патладжана и картофа. Преносител е цикадката Hyalesthes obsoletus, чиято най-голяма плътност е през юли. Храни се с културни и диви растен...
Ажгонът, наричан и ароматен айован, е познат в много страни заради силния си аромат и остър вкус. Отглежда се културно от най-ранни времена. Родината му е Азия. Използват се предимно свежите и сушенит...
Лавандула