Масивна форма и широка куполовидна корона, листа с вълнисти краища и жълъди в топчести чашки –това е добре познатото описание на дъба. Листата може да са овални или дълги и тесни. При някои видове чашките на жълъдите са мъхести, а при други листата стават яркоалени наесен. Въпреки разновидностите, общите семейни черти са голям размер, дълъг живот,
листа, които хвърлят шарена сянка и непоносимост към плитките почви.
Сортове: Q. robur е най-разпространеният вид. Прекрасно и величествено дърво, но твърде високо за обикновената градина. Има колоновиден сорт (Fastigiata). Подобен сорт е Q. petraea. Бързорастящият Q. cerris е подходящ за големи градини с изглед към морето и за варовита почва.
Червеният дъб (Q. rubra) расте бързо и достига височина 24 м, а ако почвата е кисела, листата ще станат яркоалени. в края на сезона. Q. ilex е едно от най-величествените вечнозелени дървета - може да го подрязвате, за да образува внушителен жив плет.
Място и почва: Всякаква дълбока градинска почва, вирее най-добре на ярко слънце.
Подкастряне: През зимата отстранете мъртвите или счупените клонки.
Размножаване: Засадете жълъди наесен.
Размножаването на азалията става чрез резници. Най-подходяща почва е хвойновата, която се използва без специално приготовление. Такава почва се проветрява добре и не задържа излишна влага. Азалията им...
За да зацъфти преди Коледа, коледната ви звезда трябва от края на септември да прекарва в пълна тъмнина 14 часа от денонощието в продължение на 8 седмици. Затова трябва да се създадат изкуствени услов...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Обикновената метла е известна още и като летен кипарис. Тези едногодишни обемни растения са разпространени в цялата страна до 1000 м н. в. Застъпени са видовете K. trichophyla и K.scoparia, който е с...
Лавандула