Круша

Плодовете на крушата със сочното си и топящо се плодово месо, с приятния си аромат и с много доброто съчетание на захари и киселини са превъзходен десерт. Много са ценни консумирани както в прясно, така и в преработено състояние.
Захарите в крушовите плодове са по-малко в сравнение с плодовете на ябълката, но при консумация се чувстват по-сладки поради по-ниското киселинно съдържание. Пектинът също е по-малко, но в зрелите плодове преобладава разтворимия пектин и поради това крушата се отнася към нежелиращите се плодове.
Много важни съставки в плода на крушата са витамините, минералните соли, азотните вещества и др. От витамините най-голямо е участието на витамин С. Плодовете съдържат още витамин В1, В2, Р и Е. Високо е съдържанието на минерални соли, предимно на калий, калций, магнезий, фосфор, желязо и др., които имат полезно въздействие върху обмяната на веществата, разтоварване на сърцето и бъбреците и отделянето на излишната вода от организма. Крушите са едни от малкото плодове, които съдържат йод, безусловно необходимият елемент за функционирането на щитовидната жлеза. В по-примитивните форми и сортове има голямо съдържание на дъбилни вещества (танин). Повечето културни сортове при омекване образуват метилов алкохол и ацеталдехид, които оказват слабително действие и могат да предизвикат разстройство, приети в по-голямо количество.
От крушите се получават едни от най-търсените компоти, нектари, сокове и др. Късните сортове могат да се съхраняват в продължение на няколко месеца, а при хладилни условия чак до пролетта. Особено ценни в това отношение са сортовете Пас Красан, Харденпонтова масловка, Деканка на комисията, Пекъмс триумф, Попска круша и др.
При сполучлив избор на място, при подходящи сортове и правилно отглеждане от крушата могат да се получат средногодишно по 2-3 тона плодове от декар.

Биологични особености

Крушата е силно растящ многогодишен дървесен овощен вид. Силата на растежа и дълголетието са в зависимост от сорта и подложката, върху която е присадена. Не по-малко влияние върху тези прояви оказват почвено-климатичните условия и грижите по отглеждането. Силно растящите сортове, присадени на семенна подложка, образуват големи корони, които достигат до 15 и повече метра височина и дълголетие 40-60 години, а в не редки случаи и до 80-100 години. По-слабо растящите сортове, и особено когато са присадени на слабо растяща подложка, формират значително по-ниски корони и продължителността на живота им е около 20-30 години.
Началото на плододаването е в зависимост преди всичко от използваната подложка. Присадените върху дюля встъпват в плододаване към третата година след засаждането, а присадените върху семенна подложка – към петата-шестата. Началото на плододаване зависи още от сорта, условията на месторастене и прилаганата агротехника. Неправилните и по-силни резитби при младите дървета забавят началото на плододаването.
Характерно за повечето крушови сортове, както и при ябълката, е нередовното (алтернативно) плододаване, но при крушата то е по-слабо изразено.
Крушата е средно цъфтящ овощен вид и това довежда понякога до пролетни измръзвания. От по-разпространените у нас сортове сравнително по-рано цъфтят Енисейска, Ечменка, Зимна деканка, следвани от Жифардова масловка, Клементинка, Пас Красан, Попска круша и др. По-късно цъфтят сортовете Абат Фетел, Вилямова масловка, Хардиева масловка, а най-късно - сортът Боскова масловка. Това трябва да се има предвид при избора на сортове за различни месторастения. В районите, където температурните колебания в края на зимата и началото на пролетта са по-големи, трябва да се засаждат сортове с по-късен цъфтеж. В по-високите места и при терени със северно изложение цъфтежът настъпва по-късно и там пролетните измръзвания са по-рядко явление.
Опрашването на крушата се извършва от насекомите и преди всичко от домашната пчела. За това е необходимо в крушовите насаждения или близко до тях да има пчелни семейства. Всички крушови сортове са самостерилни (самобезплодни), което означава, че собственият прашец не може да извърши оплождане. Освен това и при крушата има т. нар. триплоидни сортове, които са лоши опрашители. Такива са Аманлиева масловка, Дилова масловка, Енисейска, Караманец, Попска круша, Юбилеен дар и др., които трябва да се засаждат съвместно с най-малко два сорта добри опрашители. При крушата се наблюдава и т. нар. партенокарпия, което означава, че могат да се получат плодове и без опрашване и оплождане. Това явление по-често се наблюдава при сортовете Д-р Жюл Гюйо, Абат Фетел и Вилямова масловка. Партенокарпните плодове са по-дребни, нямат типичната форма за сорта и са без семена.
Залагането на плодните пъпки и при крушата настъпва към края на юни до началото на юли. То, както и следващото диференциране на цветните органи, не протича едновременно при всички сортове и върху отделните категории клонки. Влияе се и от климатичните условия през отделните години и в различните райони.
При нормално цветообразуване около 15-20% от заложените плодни пъпки са достатъчни за формирането на нормална реколта. Останалата част опадат през време на цъфтежа и през първия месец след опрашването. Това явление е напълно естествено при овощните растения, тъй като те залагат много повече плодни пъпки отколкото са необходими за една добра реколта. Когато дърветата се претоварят с много повече плодове отколкото растението може нормално да изхрани, те остават дребни, некачествени. Претоварването се отразява и на цветообразуването за следващата година. Това е една от основните причини за нередовното (алтернативно) плододаване.

Изисквания към климатичните и почвените условия

По студоустойчивост крушата се нарежда на четвърто място след ябълката, сливата и вишнята. Плодните пъпки през зимата измръзват при температура под минус 26-28°С. Някои сортове, които произхождат от континенталната климатична зона, издържат и до минус 30°С. Често се получават измръзвания и при не много ниски температури, когато те настъпват рязко след периода на относително затопляне и се задържат за по-продължителен период. При крушата се получават и повреди от пролетните мразове и слани. По време на бутонизацията и началото на цъфтежа измръзвания се наблюдават при понижение на температурите под минус 2-4°С, а младите завръзи измръзват при температура под минус 1°С.
Високите летни температури, придружени с ниска атмосферна влажност, причиняват пригори по листата и плодовете. Най-чувствителни към летните горещини са сортовете Дилова масловка, Харденпонтова масловка, Конференция, Боскова масловка и др. В районите, където есенните застудявания настъпват по-рано, някои от зимните сортове като Пас Красан, Зимна деканка, Оливие дьо Сер не могат да узреят много добре.
Изискванията на крушата към влагата до голяма степен се определят от подложката и сорта. Общо взето тя не е от най-взискателните овощни видове по отношение на влагата. Когато е присадена на семенна подложка по-голяма нужда от поливане има през първите 2-3 години след засаждането. След това корените проникват на по-голяма дълбочина и при пропускливи, дълбоки и влагоемни почви успешно може да се развива и плододава и при неполивни условия. Това се отнася предимно за ранните и средно ранни сортове, плодовете на които се прибират преди да настъпят обичайните засушавания у нас. Присадените на дюлева подложка сортове, особено по-късните есенни и зимни, е желателно да се отглеждат и при поливни условия.
Излишната влага също се отразява отрицателно върху развитието на крушата. Сортовете, присадени на семенна подложка, много често загиват преждевременно, когато са засадени на терени с високо ниво на подпочвените води. Характерно за крушата е, че по-лесно понася недостига на вода в горните почвени хоризонти и реагира отрицателно при излишък на вода в по-долните.
По изискванията към светлината крушата се нарежда след прасковата, кайсията и черешата. Правилно формираните корони и редовните резитби за просветляването им създават условия за по-добро огряване на листата и плодовете, а добре огряваните плодове имат по-добра окраска и са с по-добро качество.
Почвените условия имат решаващо значение за развитието и плододаването на крушата. Крушата, както и останалите овощни видове, се развива най-добре върху добре запасени с хранителни вещества, не по-плитки от 1 м и добре аерирани почви. Ранните сортове, присадени на семенна подложка, се развиват успешно и на по-бедни и по-сухи почви, стига те да не са силно песъчливи, засолени, много тежки, плитки и с високо ниво на подпочвените води. Тежката и плътна глинеста подпочва, която не пропуска водата, влошава въздушния режим и причинява задушаване на корените. При семенните подложки, когато централният корен достигне нивото на подпочвените води, също се получава задушаване. Когато подложката е дюлева, което сега е масова практика, изискванията към почвата са много по-големи както по отношение на хранителния и водния режим, така и по отношение на химическия състав на почвения разтвор. Тази подложка не понася почви, богати на активни карбонати, каквито са варовите почви. На такива почви се получава пожълтяване на листата (хлороза), развитието не протича нормално и растенията загиват преждевременно.
Характерно за крушата е, че почвата оказва чувствително влияние върху качеството на плодовете. На по-тежките и по-влажни почви се получават по-високи добиви, но плодовете са с по-груба месо и с по-лоши вкусови качества. На бедни и много сухи почви пък остават дребни, с повече каменисти клетки, недостатъчно сочни и с незадоволителни вкусови качества.

Размножаване на крушовите сортове

У нас са известни около 300 сорта круши. Към тях принадлежат голям брой местни сортове, повечето от които са изключени от сортовата листа за размножаване, но все още се срещат в любителските градини. Такива са Енисейка, Клементинка, Ечменка, Караманец, Мехмедка, Водник и др.
Броят на официално приетите за размножаване сортове е значително разширен и непрекъснато се увеличава с внесени сортове с ценни стопански качества. Сортиментът се попълва и от наши селекции.
За разлика от ябълката, при крушата преобладават ранните летни и есенни сортове. Първите зреят от края на юни до началото на август и могат да се съхраняват около 7-10 дни, а есенните сортове зреят през август - септември и срокът на съхранение им е около един месец.
От най-ранните сортове по известни са Клементинка, Жифардова масловка, Хубава юнска, Старкримсон, Клапов любимец и др. След тях идват широко разпространените сортове Д-р Жюл Гюйо, Вилямова масловка, Червена вилямова масловка, Хардиева масловка, Юбилеен дар и др., които зреят през август до началото на септември и се съхраняват при обикновени условия до 10-15 дни, а в хладилници - до 2-3 месеца.
По-широко разпространените сортове, които зреят през септември и при обикновени условия могат да се съхраняват до 2-3 седмици, а в хладилници до няколко месеца са Пекъмс триумф, Добра Луиза, Конференция, Боскова масловка, Елдорадо, Деканка на комисията и др.
Зимните крушови сортове са доста ограничен брой. Беритбената зрялост при тях настъпва от началото докъм средата на октомври, а консумативната - след 1 до 3 месеца. При обикновени условия могат да се съхраняват докъм края на декември, а при хладилни условия чак до пролетта. Това са сортовете Харденпонтова масловка, Попска круша, Пас Красан и Зимна деканка.
Крушата се присажда на два типа подложки – семенни и вегетативно размножавани (клонови).
За получаване на семенни подложки се използват семена както от диворастяща круша, така и от културни сортове. Сортовете, присадени върху такива подложки имат по-силен растеж, дърветата добиват големи размери, встъпват по-късно в плододаване и живеят по-дълго. В съвременното овощарство това не се приема за предимство, поради което масово се използват клоновите, слабо растящи дюлеви подложки. Семенните подложки, както вече беше посочено, са за предпочитане при засаждане на крушата на по-бедни и по-сухи почви, каквито са повечето от вилните терени.
Присадените на дюлева подложка сортове встъпват по-рано в плододаване, формират по-малки корони, които по-лесно се обслужват, и живеят около 20-30 години. Дюлевата подложка дава възможност са се създават по-гъсти насаждения, от които се получават много по-високи и по-доброкачествени добиви. Изискванията към почвата и грижите по отглеждането на тези насаждения са много по-големи. При използването на дюлева подложка трябва да се има предвид недоброто срастване на някои сортове с нея. Ако за тези сортове не се използва междинник при присаждането, растенията не се развиват добре и загиват много рано, а някои пропадат още в разсадника. За междинници се използват сортовете Попска круша, Хардиева масловка, Аманлиева масловка, Вилям Боуви, Деканка на комисията, Клементинка, Конференция, Пас Красан, Харденпонтова масловка, Хубава юнска и др., които добре се срастват с дюлята. От по-широко разпространените у нас сортове лошо се срастват с дюлевата подложка Жифардова масловка, Червена вилямова масловка, Клапов любимец, Боскова масловка, Вилямова масловка, Пекъмс триумфи и др.
Дюлевите подложки се размножават вегетативно основно по системата на вертикалните отводи. В практиката най-широко се използват линиите А, В, С, С 29, В 12 и др. Последните две линии заедно с линията А имат най-добра съвместимост с крушата и са утвърдени за масово размножаване.