Градина » Дюля

 Дюля

Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Тя се отглежда основно от любителите овощари в смесените овощни градини.
Плодовете на дюлята имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което не могат да се употребяват за консумация в прясно състояние и това е една от основните причини за слабото разпространение на този овощен вид. Чрез преработката им обаче се получават висококачествени и широко търсени на пазара компоти, конфитюри, сладка, желета, мармалади, нектари и др.
Дюлевите плодове имат и лечебни свойства. Високото съдържание на дъбилни вещества (танин) и пектин ги прави твърде полезни при смущения в храносмилателната система. Тези плодове са много полезни за малки деца, болни от анемия. Хранителната и лечебна стойност на дюлята се повишава, ако се настърже и се смеси с мед.
Дюлята се използва и като слабо растяща подложка за крушата. Интензивните крушови насаждения се създават основно от крушови дървета, присадени на дюлева подложка.

Биологични особености

Ранното встъпване в плододаване е едно от характерните и интересни от стопанска гледна точка качество на дюлята. При добри грижи и подходящи условия всяка година тя дава задоволителни и качествени добиви.
Оставена без резитба дюлята най-често се развива като храст и по-рядко като дърво. Храстовидно развитие се получава и когато дюлята се размножава чрез коренови издънки. В практиката обаче тя се отглежда като дърво с ниско стъбло. Обикновено дюлевите дървета имат по-малки размери от ябълката и крушата, но самостоятелни дървета, развиващи се при благоприятни условия могат да достигнат и до 7-8 м височина.
Дюлята е един от най-късно цъфтящите овощни видове. У нас след нея цъфти само мушмулата. В повечето райони цъфтежът й настъпва към края на април и приключва през първото десетдневие на май. Поради късния цъфтеж пролетните измръзвания са много рядко явление. При дюлята има както самоопрашващи се (самофертилни), така и самобезплодни (самостерили) сортове. От разпространените у нас сортове се самоопрашват Асеница, Триумф и Хемус, а при Португалска и Пазарджишка има частично самоопрашване. Това означава, че от първите три могат да се засаждат и единични дървета.

Изисквания към климата и почвата

Дюлята е едно от топлолюбивите овощни растения. Тя много по-добре понася горещините, отколкото застудяванията, когато е добре осигурена с влага. Плодните пъпки измръзват през зимата при температури под минус 23-25°С, а при понижение на температурата под минус 27°С загиват и целите дървета. Ниските температури през февруари и март (под минус 15°С) причиняват също измръзвания на плодните пъпки, които вече са приключили дълбокия покой.
Плодовете на дюлята зреят доста по-късно през есента (октомври) и в някой затворени котловинни полета и по-високи месторастения ранните есенни слани могат да причинят повреди по тях. Поради това неподходящи за дюлята са местата с надморска височина над 500-600 метра, където плодовете не могат да узреят добре.
По отношение на светлината дюлята принадлежи към светлолюбивите овощни растения. При недостатъчна светлина дърветата образуват по-прибрани и високи корони, а плододаването е незадоволително. Лошо огряваните плодове губят от аромата си, от интензивно жълтия цвят и се покриват с повече мъх.
Изискванията към влагата на дюлята са много големи. Това е едно от силно влаголюбивите растения. При продължително засушаване и силно слънчево греене тя свива листата си, за да намали изпаряващата повърхност. В такива случаи фотосинтезата силно намалява, поради което плодовете остават дребни, мъхнати, ръбести, с голяма сърцевина и много каменисти образувания в плодовото месо.
В сравнение с останалите овощни видове тя понася 20-30 дневно заблатяване на почвата. Най-добре се развива и дава доброкачествени плодове при поддържане на оптимален воден режим през целия вегетационен период. Особено важно е да се поддържа добър воден режим през периода на нарастване на плодовете – август-септември.
По отношение на почвените условия и за дюлята може да се каже, че най-добре се развива при умерено влажни, пропускливи и богати на хранителни вещества почви. Върху варовитите дърветата страдат от хлороза, дават недоброкачествени плодове и имат кратък живот.

Размножаване на дюлята

Основно дюлята се размножава чрез присаждане само върху дюлеви подложки, каквито са посочени и при крушата. При някои местни форми, които се развиват върху собствен корен, размножаването може да стане и чрез коренови издънки. Те се отделят от майчиното растение през есента веднага след листопада и се засаждат на постоянно място. Трябва да се използват само добре вкоренени и по-силно развити издънки.
Както при ябълката и крушата, така и при дюлята, присадените на клонови подложки дръвчета се засаждат по-дълбоко - до мястото на присадката, за да се получи по-добра устойчивост и допълнително вкореняване.

Грижи за насажденията

Дюлята се засажда на разстояние 3-4 метра в реда и 5-6 м между редовете. Размножените чрез издънки растения, които най-често формират храстовидна корона, се засаждат на по-малки разстояния.
Най-подходящ начин за поддържане на почвата при дюлята е черната угар, но през плододаващия период тя понася и зачимяването при наличие на достатъчно влага в почвата. При дървовидното отглеждане се формира свободно растяща корона, като в млада възраст много силно израсналите леторасти се налага да се съкращават. Плододаващата дървесина при дюлята силно се разклонява и бързо застарява, което налага редовни резитби за просветляване на короната и подмладяване на обрастващата дървесина.
Дюлята е един от най-късно зреещите овощни видове. Беритбата се извършва през октомври и затова най-качествени плодове се получават в районите с дълга и топла есен. При настъпване на беритбената зрялост цветът на кожицата от зеленикав става бледожълтеникав, мъхът по кожицата намалява и лесно се отделя и плодовете лесно се откъсват от плодната клонка. Семената на узрелите плодове стават тъмнокафяви. Плодът на дюлята няма плодна дръжка и затова при беритбата трябва да се внимава да не се откъсва с клонката върху която е прикрепен, защото върху нея са заложени плодни пъпки за следващата година.

Автор: проф.Цоло Михайлов

Представяме Ви:

Дюлите Асеница са много издържливи

Сортът е получен чрез кръстоска от Пловдивска и Пазарджишка ябълковидна. Не е особено взискателен към климат и почва, затова може да вирее на всички подходящи места за дюлеви насаждения. Дървото расте...

Берете малините, за да не промените сорта

Отглеждането на посадъчен материал от два пъти плододаващи през годината сортове малини не е както при обикновените, поради тяхната биологична разлика. Те образуват плодовете си върху зелени издънки в...

Лимончета от семка задължително се облагородяват

Посях няколко семки от лимон, а те взеха че поникнаха. Доколкото ми е известно, те са диви, не раждат и трябва да се облагородят. Кога и как трябва да стане това? Израсналите от семка лимони задъ...

Бръмбари ще ви оставят без лешници

Широко разпространен неприятел по тази култура е лешниковият хоботник – Curculio nucum. У нас той се среща много често особено по дивата леска. Вреди ларвата, която се храни с ядката на плодовете. ...

Начало