Повечето справочници за храсти не включват пахисандрата и в градинския център може и да не я откриете. Тя е отлично почвопокривно растение. Вечнозелената пахисандра се разпростира бързо, достига едва няколко сантиметра височина и вирее в гъста сянка под дърветата. Цветовете са дребни и незначителни. Добър избор, но не е за варовита почва.
Сортове: Специализираните разсадници ще ви предложат P. procumbens, но най-лесно ще намерите P. terminalis. Ромбовидните листа са разположени в гроздове на върха на стъблата, които не надвишават 20 см височина. По-ефектна е P. terminalis Variegata c листа с кремави краища.
Място и почва: Вирее най-добре във влажна почва. Не обича слънце - необходима е пълна сянка или полусянка.
Подкастряне: Не е необходимо. Подрежете стъблата през лятото, ако храстът се разпростре много.
Размножаване: Разделете туфите наесен или заложете зелени резници в сандъче през лятото.
Вероятно сте забелязали, че при някои любители цветари амарилисът цъфти през зимата, а други се радват на цветовете му през лятото. В това няма нищо странно. Амарилисът може да цъфти два пъти в година...
Независимо дали е будлея (Buddleja), форзиция (Forsythia) или леска (Corylus), всеки един от тези красиво цъфтящи храсти може да се размножи със зрели резници. Това се прави по следния начин: 1. Пъ...
Характерно за златозадката е, че се появява в голямо количество (каламитет) внезапно. Има я навсякъде у нас. Просто трябва да се познава и чрез системна борба да не й се позволява масово намножаване. ...
Болестта еска се дължи на гъбата Phaeoacremonium aleophilum. През вегетационния период могат да се наблюдават две форми на болестта. По-често срещаната е т.нар. бавна (хронична), която се характеризир...
Форзиция (златни звънчета)