Родът Белопероне от семейство Акантови е представен от около 30 вида. Това оригинално цвете е родом от тропическите области на Америка. Представлява вечнозелено многогодишно храстче с тънки и гъвкави, разперени във всички посоки клонки. Отглежда се с удоволствие заради интересния си външен вид и подчертаната непретенциозност.
Листата на белоперонето са дребни, яйцевидни, покрити с лек мъх, което ги прави да изглеждат сребристо-зелени. Те изящно обсипват цялото растение. Цветовете са бели, събрани в класовидно съцветие. Покрити са с големи ярки прицветници, които всъщност създават изключителния декоративен ефект. Цветовете не са дълготрайни и бързо опадат, но прицветниците издържат много дълго. Цветът им
в началото е бледозелен, като постепенно грейва в оранжево-червено. Съцветията се образуват по краищата на клонките и приличат на големи шишарки от хмел.
Най-ценното качество на белоперонето е практически непрекъснатият цъфтеж, независимо от сезоните.
Красивото растение обича светлината, но не понася прякото слънчево огряване. Ако е поставено под преките слънчеви лъчи, листата му пожълтяват и постепенно окапват, което силно намалява декоративността му. Ако пък светлината не достига, ярката багра на прицветниците избледнява.
През пролетта, в началото на март, трябва да прежалите цъфтящото белопероне и да го подстрижете. Всички клонки се съкращават на 1/3 от дължината. Така храстчето придобива компактен вид, бързо обраства с нови клонки и цъфти още по-обилно, като се покрива с ярки увиснали съцветия. По това време се прави и първото прехвърляне в по-голям съд, като се внимава да не се повредят корените. Такова прехвърляне се прави още 2-3 пъти през лятото, защото старият съд бързо отеснява. Няколко дни след прехвърлянето може да се прави вече и подхранване, на което цветето реагира с буйно развитие. Почвата, която ще допринесе за комфорта на белоперонето, трябва да е богата – смес от градинска пръст, добре угнил оборски тор и торф. През лятото се полива обилно и редовно, а през зимата – умерено, в зависимост от бързината, с която почвата просъхва.
При нашите условия белоперонето не може да завърже семена, затова, за да го размножим, трябва да вкореним резници. Можем с успех да използваме клонките, които сме съкратили при подстрижката. Те ще пуснат коренчета 10-12 дни след като сме ги поставили във вода или във влажна пръст. Младите белоперонета зацъфтяват още през същата година.
Тайните на успеха
Светлина: Обилна, но разсеяна.
Вода: През лятото редовно и обилно поливане, през зимата умерено.
Влажност на въздуха: Няма претенции.
Подхранване: На 2 седмици през лятото.
Дюлята е един от най-слабо разпространените овощни видове у нас. Причината се корени в това, че плодовете й имат грубо, тръпчиво и с каменисти образувания месо, поради което рядко се употребяват за ко...
Късовъзлието причинява слаб растеж, малка продуктивност и по-малка дълголетност на лозовото растение. Най-силно страдат лозите от сортовете: Кардинал, Италия, Хамбургски мискет, Ризлинг италиански, Рк...
Сивото гниене е една от най-опасните и разпространени болести по лозата. Във влажни лета и при чувствителните сортове тя може да причини големи загуби на реколтата. При благоприятни условия за развити...
Започват да зреят в края на лятото. През есента могат да се наберат зрели плодове или въззелени за доузряване, както, разбира се, и зелени за различни туршии. Стават навсякъде, но най-добри резултати ...
Хаберлея (силивряк)