Подходящо растение за влажно място в сенчестата част на алпинеума - не обича яркото слънце. Цъфти през август и септември, когато повечето растения в алпинеума вече са прецъфтели. Полегналите стъбла покриват почвата. Цветовете са фуниевидни, с пет широко отворени венчелистчета.
Сортове: Ц. микрофилус има тесни венчелистчета с диаметър около 2,5 см, обагрени във виолетово-синьо. Пълзящите стъбла са дълги около 5-7,5 см, а овалните листа са дребни. Ц. лобатус е по-висок от Ц. микрофилус и е с широки венчелистчета.
Място и почва: Богата с хумус почва с добри дренажни свойства. Вирее на лека сянка.
Размножаване: Засейте семена през март - април при 10-12°С или засадете резници в сандъче на открито в края на пролетта.
Някои стопани не обичат да използват много химични препарати при работа в дворната градина. Те се интересуват могат ли да обеззаразят почвата за торопочвената смес без употреба на химикали. Има няко...
Кореновото гниене по ягодата се среща навсякъде в страната. Болестта обикновено се проявява през втората година след засаждането или по-късно. Растенията изостават в развитието си. Листата им са по-др...
Родът на левизията (Lewisia) се отнася към семейство Тученицеви и включва 20 вида тревисти многогодишни растения са с удължено копиевидни, неопадащи през зимата листа. От голямата листна розетка излиз...
Антиринумът, известен още и като кученца, е многогодишно растение, чиято родина е Средиземноморието. Има изправени стебла, с овални или ланцетни листа, прости или кичести цветове, събрани в многостран...