Още един великолепен представител на пребогатата флора на Южна Африка. Родът включва 8 вида вечнозелени и листопадни полухрасти от семейство Сложноцветни. В родината си обитава сухите субтропични гори в предпланините и речните долини. Странното му име идва от латинското название на оловото – плумбум, защото се е считало, че помага при отравяне с олово.
Представлява вечнозелена разклонена лиана, с дълги, богато облистени клонки. Кората на възрастните клони е кафеникава, с продълговати бели ивици. Листата са последователни, яркозелени, яйцевидно продълговати с пригъпен връх. Цветовете са ясносини, по-рядко бели, събрани в големи чадърести съцвения, много приличат на цветовете на флокса. Цъфти обилно и продължително от март до октомври. При добро отглеждане растението може да достигне огромни размери, затова се нуждае от оформяне. Плумбагото може да се пусне да се катери по опора, да се увие по решетка или по тел. Тъй като стъблата са твърди и не много гъвкави, трябва да се извиват особено внимателно, радиусите на извивките трябва да са по-големи. Към опората трябва да се привързва или да се прикрепи по друг начин, защото самото растение не е увивно и няма нито шипове, нито мустаци, с които да се закрепва само. След прецъфтяването е нужно силно съкръщаване на вегетативната маса не само за оформяне, но и за образуване на нови клонки, които ще цъфтят през следващата година. Отглежда се на топло и слънчево място. Доброто огряване е задължително, особено през зимата. Въпреки това растението ще загуби част от листата си, което не бива да ви безпокои. Издържа понижение на температурата до 4-6 градуса. През лятото се полива обилно, като не се допуска силно изсъхване на пръстта, защото плумбагото ще престане да цъфти, пръска се с вода от време на време, подхранва се често – веднъж седмично. Прецъфтелите цветове се отстраняват непременно, за да не загрозяват и изтощават растението. Пресаждането става през пролетта в смес от чимовка, торф, листовка и добре прегорял оборски тор с добавка на малко пясък. Размножава се чрез вкореняване на резници, които зацъфтяват още същата година.
Тайните на успеха
Светлина: Силно слънчево огряване, може и пряко.
Вода: През лятото обилно поливане, през зимата по-ограничено.
Влажност на въздуха: Не твърде висока, пръска се рядко.
Подхранване: През седмица с разтворими торове.
Главестото зеле е взискателно към почвата и обича да е торено с минерални и органични торове. Тези претенции се обясняват с факта, че за сравнително кратък период културата образува голяма растителн...
Котиледонът (Cotyledon) произхожда от пустинните райони на Южна Африка, Етиопия и Арабски полуостров. Родът включва 30 вида. Като декоративни се отглеждат два от тях. Това са многогодишни, вечно зелен...
Той се храни с цветовете на много растетия предимно овощни видове – ягоди, череши, ябълки, круши, кайсии, праскови и т. н. Не прощава на зелето и другите кръстоцветни растения, може да се види как уни...
Съвлакът се нарича още поветица, повитица, свлак, телеграфче и бяла рокличка. Ботаническото наименование е Convolvulus arvensis. Той спада към групата на кореново-издънковите плевели, извънредно упори...
Плумбаго