Тези плодове носят още наименования: питая и ягодова круша. Съвременният ареал на разпространение и отглеждане обхваща практически всички страни от тропическия пояс. През последните години са получени успешни резултати от отглеждането на тези плодове и в Израел. На европейския пазар плодовете от питахая се осигуряват от Колумбия - най-големият производител, както и от Гватемала, Мексико и Никарагуа.
Растението питахая е в групата на кактусовите, но се причислява към рода Hylocereus. Плодовете са с овална или яйцевидна форма, дълги са 9-10 см и широки 5-6 см. Тяхната маса се колебае между 125 до 250 г. Има две форми питахая: жълта и червена. Заради месестите израстъци плодовете от жълтата форма напомнят по своя външен вид на кактусите, при които отсъстват бодли. В действителност бодли по плодовете е имало, но те са били отстранени старателно още в насаждението. Месото е бяло, сиво до светлосиво, желеобразно и съдържа голям брой ядивни семена с черен цвят. Вкусът е освежаващ, кисело-сладък с фин характерен аромат. Плодовете от втория тип са гладки и с равна повърхност, червени или виолетови на цвят. Бодли при тази форма няма. Плодовото месо е също с червен или виолетов цвят. Ароматът в сравнение с жълтата форма е по-слаб.
Плодовете се използват за храна в свеж вид като десерт, прибавени към плодови салати и като гарнитура. Преработват се и в сокове, джем и мармалад. Подобряват храносмилането. При обикновени условия могат да се съхраняват 7-9 дни, а при температура 5-7 градуса и относителна влажност 90-95% може да се запазят две-три седмици.
У нас шипката се среща навсякъде. Има я на морското равнище и високо в планината. Заради ценните си качества е култивирана още от дълбока древност. Практиците цветари са успели през годините да опитом...
Краспедията (Craspedia) е сравнително ново за цветарите растение, което е внесено от Австралия още през 80-те години на ХХ век. В културното цветарство е известен само един вид – топчестата краспедия ...
Искате ли да си произведете лимон, който да гледате на открито, то тогава най-подходящата за тази цел подложка е от единственият листопаден и студоустойчив вид трилистния понцирус (Ponicirus trifolata...
Къде по-рано, къде по късно, но към края на юни почти навсякъде у нас беритбата на ягодите приключва. Мнозина любители ги изоставят и започват усърдно да се грижат за тях едва на следващата пролет. ...