Ажгонът, наричан и ароматен айован, е познат в много страни заради силния си аромат и остър вкус. Отглежда се културно от най-ранни времена. Родината му е Азия. Използват се предимно свежите и сушените листа и клонки за супи и ястия от месо, риба и птици. Всички части на растението са богати на етерично масло, на което главната съставна част е тимолът, а той намира приложение в медицината при стомашни заболявания. Освен това ажгонът е богат и на витамини и минерални соли.
Теренът трябва да е топъл при засяване
Ажгонът (Trachyspermum ammi) е едногодишно тревисто растение, което прилича много на кимиона. Висок е до 80 см, стъблото е гладко, разклонено. Листата са сиво-зелени, насечени на дребни линейни дялове. Цветовете са дребни, бели или виолетови, събрани в съцветие – сенници. Семената са също със силен, специфичен аромат.
Ажгонът е капризно растение. За да го отглеждате, е необходимо да му осигурите достатъчно топлина, светлина, влага и хранителни вещества, добре обработена и чиста от плевели почва. Глинесто-песъчливите почви, добре наторени с оборски тор, са предпочитаните от ажгона. За да поникнат семената, температурата на почвата трябва да е поне десетина градуса. Сее се през пролетта на редове, разстоянието между тях е 40-45 см. Много важно е да не се допусне плевелите да заглушат посева и редовно да се полива при засушаване. След като израснат и се оформят 5-6 листа се изрязват и се правят на връзки, както при копъра.
Без резитба краставицата ражда много, но повечето от плодовете са некачествени. С резитбата добивът не се намалява, дори е по-висок. Разбира се, за да се приложи с успех резитбата, краставиците се отг...
В природни условия опрашването на растенията се прави от насекомите, които прелитат от цвят на цвят. Резултатът от такова опрашване зависи от случая. Ако се опрашват специално отбрани растения, може д...
Ако сте използвали насаждението си вече 3-4 години, най-добре е да го изкорените и да подготвите мястото за други култури. През септември създайте нова леха с ягоди. Най-добре е да правите това всяка ...
Бялото френско грозде се отглежда по-трудно от червеното и черното френско грозде, защото се отличава от тях по начина на отглеждане и растеж. По качества не им отстъпва. От неговите плодове се правят...