Къпиновите видове и сортове се делят на две основни групи - изправено растящи и стелещи. Съществува и междинна група - полуизправени, които по отношение на биологичните си особености и изисквания са по-близо до изправено растящите.
Къпината е храст, чието стъбло се състои от няколко или многобройни издънки. През първата година те израстват от коренището над земята. През лятото на втората година плододават и скоро след узряването на плодовете изсъхват.
Непосредствено след приключване на беритбите в къпиновите насаждения плододалите двегодишни издънки се изрязват ниско до земята, събират се и се изгарят. По този начин се унищожават редица болести и неприятели. Новите издънки се предпазват от заразяване. Осигурява им се и по-широк достъп на светлина и простор за растеж. Младите издънки се подлагат на резитба на следващата пролет. При изправено растящите сортове на един храст се оставят средно от 3 до 5 неплододаващи издънки, при полуизправените - от 5 до 7, а при стелещите се - от 8 до 12 издънки. За плододаване се оставят най-силните и с добро разположение издънки, ненападнати от болести и неприятели. Този брой на оставените за плододаване издънки се отнася за встъпилите в пълно плододаване растения. За младите и със слаб растеж къпинови храсти той е малък. Оставените за плододаване издънки при изправено растящите къпинови сортове в зависимост от височината им и типа на плододаването. Съкращават се на височина 180 см. Много добре е издънките да се съкращават на зелено през първата година. Така се разклоняват и залагат в последствие повече цветни пъпки. Растежът им на височина спира и се удебеляват. По този начин те не полягат при отрупването им с плодове. Това съкращаване през вегетацията в зависимост от растежната сила на храстите се извършва, когато издънките достигнат височина 130-140 см. Страничните разклонения на издънките се намаляват напролет с 1/3 до 1/2 от дължината им. Разположените близо до почвената повърхност странични разклонения се изрязват напълно. При стелещите се сортове плодните пъпки са разположени равномерно по цялата дължина на издънките. Обикновено те се оставят дълги от 2 до 3 м. Навременната и правилно извършена резитба дава възможност да се получат едри и вкусни плодове.
Текомата (Tecoma radicans) е растение, което украсява дворове и огради с едрите си до 8-9 см дълги и 5 см в диаметър цветове. С баграта си те отразяват слънчевите лъчи и радват погледа от юли до септе...
Южна Африка е родина на много от най-обичаните цветя от семейство Ирисови – гладиоли, фрезии, монтбриеции... От там произхожда още един прекрасен представител на семейството, който съвсем незаслужено ...
Шареният гроздов молец е неприятел на лозата с голямо икономическо значение. Среща се повсеместно в нашата страна, особено в районите на Южна България. Възрастното насекомо е дребна пеперуда с размери...
Понякога в ягодовите насаждения се появяват отделни растения, които са безплодни. По външните белези на листата обаче мъчно могат да се различават от сортовете, които раждат. Тези растения са т. нар. ...