Бодливото грозде дава плодове 30 години
Този овощен вид е сравнително по-нов, но е познат още на старите гърци и римляни. В България бодливото грозде е пренесено от Западна Европа и днес има около 10 сорта. Плодовете са полезни при стомашно-чревни болести и са лек при наднормено тегло. Подходящи са при анемия, за укрепване на еластичността на кръвоносните съдове, при заболявания на бъбреците, жлъчката и пикочния мехур, но не и при захарен диабет. От всички ягодоплодни култури бодливото грозде е най-калорично.
Плодовете зреят едновременно и се берат наведнъж, издържат транспортиране и се съхраняват 7-8 дни. Сортовете са самоплодни, но при кръстосано опрашване добивите се повишават, затова засаждайте поне 2-3 сорта. От храст се набират 1 - 4 кг. Ражда 30 години, но е добре да подменяте храстите след петнадесетата.
Може и без поливане
Бодливото грозде издържа до -28° С, но ако е изтощено, може да измръзне дори при -24° С. Дава по-високи добиви и по-едри плодове на места с прохладно лято. Повече издържа на суша от касиса и може да се отглежда без поливане при валежи над 500-600 мл. Не понася излишната почвена влага.
Най-подходящи за него са по-леките почви, богати на органични вещества със средно кисела до неутрална реакция (рН 5,5 - 7,0). Предпочита глинесто-песъчливите и песъчливо-глинестите. Добри условия имат полупланинските, предпланинските и някои планински райони с равномерни валежи над 550 мл. Ако дъждът е по-малко, трябва да
поливате. Нависоко бодливото грозде се сади на равни терени и на склонове с източно и югоизточно изложение. На ниско предпочита северното и североизточното изложение. Добри предшественици са житните, фасулът, грахът, царевицата, люцерната, детелината. Не го садете след овощни, защото имат общи болести и неприятели.
Наторете и след това садете
Един месец преди засаждане изорете мястото на дълбочина 35-45 см обогатете почвата с 3-4 т/дка органичен тор, 80-90 кг/дка суперфосфат и 20-25 кг/дка калиев сулфат. Най-добре е оборският тор да се внесе предишната година, а минералните - преди основната обработка. До засаждането обработете един-два пъти по-плитко.
Най-добре е да садите бодливото грозде от средата на октомври до към края на ноември. Вземете здрави едногодишни или двугодишни растения с 20-25 сантиметрови корени и надземна част около 25-30 см. Сади се в ямки с размери 40x40x45 см, без да се подгъват върховете на корените. След това ямите се засипват с рохкава почва до половината и се притъпкват около растенията, полива се с 5-6 л вода, след което се допълват догоре с почва. Растенията задължително се засаждат 5-7 см по-дълбоко, за да се образуват още корени и повече издънки. След засаждането надземната част се съкращава на две-три пъпки. Разстоянието между редовете е 1,5-2 м, а между ямите - 0,8 - 1м.
Сортове
Сортовете с червени и зелени плодове се използват за директна консумация, а с жълти - за консерви. Жълто най-ранно има умерен растеж, а по клоните - бодли. Плодовете зреят в края на юни и са около 5-6 г, златистожълти с нежни власинки. Маурерово семеначе е със сладко-кисели плодове. Има дъговидни клони с no-малко бодли. Узрява към средата на юли, плодовете са едри до 7-12 г, виолетово-червени, със средно дълги власинки. Зелено великанско е много родовито. Клоните са изправени и с гъсти бодли. Плодовете зазряват в средата на юли, достигат 4-7 г, имат дебела свет-лозелена кожа с мъх, стават за преработка.
Орленок е с малко бодли. Плодовете са тъмночервени, средно едри и започват да зреят през първото или второто десетдневие на юли. Сортът ражда много. Красен е с умерен растеж, листата са дребни. Плодовете зреят в края на юли. Средно едри са и с тъмновиолетова кожица.
Автор: Ивана Беловска