Подгответе мястото за ягодите
Искате да си насадите ягоди? Преди обаче за започнете, добре преценете къде да ги настаните. При наклон над 10 градуса е желателно мястото да се терасира. Площта се разчиства от камъни, ненужни храсти и дървета, след това се обработва на дълбочина 25-30 см. Има ли високи подпочвени води, прави се дренаж. Няколко пъти се събират и се унищожават многогодишните плевели: балур, поветица, троскот, пирей, паламида, защото те силно потискат ягодо-
вите растения и намаляват добивите им.
Предшествениците - лоши и добри
Не трябва да се засаждат ягоди след домати, пипер, картофи и зеле, тъй като се нападат от едни и същи вредители. По тези причини ягоди може да се засаждат едва 4-5 години след ягоди и малини. Най-подходящи предшественици са бобовите култури - фасул, грах, леща, нахут. Може да се засаждат и след тикви, тиквички, лук, чесън, спанак и едногодишни цветя.
За екоплодовете трябва екоторене
Ягодите обичат богатото торене с компост, оборски тор и други органични торове. В зависимост от почвеното плодородие на 1 кв. м се внасят от 5 до 50 кг добре прегорял оборски тор. Вместо него може да използвате 3-4 кг овчи или 1,2 - 1,4 кг птичи тор и около 100 грама растителната пепел. Друг подходящ органичен тор е приготвеният на място компост от различни органични отпадъци. Органичните торове се внасят преди засаждането. Те са трудноподвижни, затова трябва да се заровят по-дълбоко. По тази причина се внасят поне 2-3 седмици преди засаждането и се закопават колкото може по-дълбоко.
Разсадът - с най-малко три листа и къси дръжки
Когато си купувате ягодов разсад, трябва да знаете на какви изисквания да отговаря. Растенията да са с най-малко три добре оформени листа и една или повече пъпки, а листните дръжки да са къси и здрави. Ако разсадът е бил гъст, листата и пъпките са слабо развити, а листните дръжки са удължени. Такива растения са изнежени, с малко резервни вещества. Голяма част от тях няма да се прихванат или ще измръзнат през зимата. Оцелелите ще дадат само единични, дребни плодове.
Кореновата система трябва да е дълга около 7 см, да е обрасла с коренови власинки, т.е. да има брадест вид и корените да са жълто-кафеникави, а не бели. Не използвайте разсад с рехави и слабо развити (под 5 см) коренчета и с белезникави основни корени, защото трудно се прихваща.
Най-добре е да си купите посадъчен материал от лицензирани производители, които се занимават с тази дейност, защото е здрав и с гарантирана сортовата чистота.
Засадени до началото на есента, ще раждат богато
Основните срокове за засаждане са два: късно лято - до началото на есента, и пролетта - до края на април. Срокът зависи от подготовката на почвата, от възможностите и предпочитанията на градинарите. В първия срок се засажда разсад, произведен през текущата година. А през пролетта - презимувал на полето. Колкото по-рано е пролетното и есенното засаждане, толкова е по-добре. Растенията ще успеят да натрупат повече резервни хранителни вещества, по-хубаво ще се вкореняват и безболезнено ще изкарат зимата. Освен това от рано засадените ягоди още през следващата година ще получите по 2 - 3 кг плодове от един квадратен метър. Късните ще родят съвсем слабо през първата година.
Разстоянията
На места с по-голям наклон - от 4 до 8 градуса, редовете се разполагат напречно на склона. Растенията се засаждат на 20-25 см едно от друго в реда. Между редовете се оставят 65-70 см. На добре улегнала почва се засаждат на дълбочината, на която разсадът е бил в земята или около 2 см по-дълбоко. Не трябва обаче да се заравят пъпките с пръст, защото стръкчетата може да загинат. С малки лопатки, мотички или садила се правят плитки ямки. Растенията се полагат в тях, така че да не се подгъват корените им. Пръстта се притиска най-напред на 4-5 см встрани от стъблото, а след това до него. Всяко растение се полива с 0,5-1,0 литра вода. Десетина дни по-късно онези, които не са се хванали, се подменят с нови.
Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА