Р‘елокрилката харесва кадифените листа

Белокрилката напада главно цветята с мъхести листа - хризантема, гербера, мушкато, иглика, обичка, цинерария и др., отглеждани на открито, в оранжерии и жилищни помещения. Разпространена повсеместно, тя прониква лесно до тях и снася яйцата си по долната повърхност на листата.
Ларвите също се развиват там и смучат сок. Пръскането трябва да започне, щом се забележи единичен летеж на белокрилки. Тогава могат да се открият леко завехнали листа с жълтеникави петна, с яйца и бели неподвижни ларви. Пръска се срещу ларвите, затова струята трябва да намокри добре и долната, и горната страна на листата.
Белокрилката развива 10-12 поколения,които се застъпват и пръскането се повтаря през 8-10 дни, докато растенията се изчистят. При ново нападение то се подновява. Добре е препаратите да се редуват, за да се избегне появата на устойчивост.
Паяжинообразуващият акар и листните въшки също смучат сок главно от долната страна на листата. Нападението проличава при появата на светли точки и изжълтяване на отделни листа, по които се откриват единични екземпляри. Тогава трябва веднага да се пръска.
Растежните връхчета на растенията да се напръскат обилно. По тях се загнездват акари и листни въшки.
Срещу листните въшки се получава добър резултат при пръскане със сапунен разтвор - 10 г обикновен сапун, добре размит в 1 л вода. С отличен резултат са и готовите за пръскане препарати ектокил или ектофол за листни въшки. Саксийните цветя да се пръскат извън жилищните помещения и да се прибират най-малко след 5-6 дни. Да се спазват стриктно санитарно-хигиенните изисквания.