Разменяйте местата на зеленчуците

Продължителното отглеждане на едни и същи зеленчукови видове на едно и също място има редица вредни последици. Поради едностранното използване на хранителни вещества почвата бързо обеднява, а от еднотипната обработка структурата й се нарушава. Болестите и вредителите, специфични за отделните култури, запазват жизнеността си продължително време и през следващата година причиняват поражения с нова сила
Това са едни от основните причини, които налагат ежегодна подмяна на местата на отделните зеленчукови видове. В малката градина възможностите не са големи, но все пак може да се спазват някои основни правила. При отглеждане на една и съща парцелка най-много страдат лукът, средно ранните домати и пипер, градинският фасул и грахът.
За средно ранните домати, добри предшественици са бобовите – грах и фасул, дините, картофите, пиперът и спанакът. Най-неподходящо е късното зеле. Ранните домати и картофи може да се отглеждат няколко години, но ако след тях, като втора култура, се засее късно зеле, царевица или спанак.
Бобовите – фасул, грах, бакла са много благоприятни предшественици за редица култури, но не трябва да идват след себе си по-рано от 4 години. Те се сеят на третата година след торене с оборски тор.
Пиперът е взискателна към хранителната среда и климата култура и особено страда от пораженията вертицилийното увяхване. За това не трябва да идва след себе си поне 4-5 години, както и след домати, патладжан и картофи. Подходящи предшественици са бобовите и богато торените тиквовите култури.
Краставиците дават добри резултати не само след бобовите, но и след спанак, картофи, зеле, домати, пипер и патладжан. От друга страна са добър предшественик за всички култури, с изключение на себе си, тикви, дини и пъпеши.
Тиквите и тиквичките са подобни на краставиците и не понасят пред себе си всички от семейство Тиквови. Не бива да идват на същото място по-рано от 4-5 години. Добри предшественици за тях са тези които оставят почвата рохкава, със запазена структура и богато торена в предходната година, като например кореноплодни, домати, пипер и др. В един вегетационен период тиквичките може да се отглеждат след зелен лук и чесън, а след тях да се разсади късното зеле.
От своя страна пък зелето е взискателно към почвеното плодородие. Подходящи за него са добре торените с оборски тор култури като домати, пипер, тикви и др. Средноранните и късни посеви от него може да бъдат след салати, спанак, зелен фасул и грах, ранни картофи и др. Неблагоприятно се отразява отглеждането му след всички зелеви за период по-малък от 4 години. Подобни изисквания предявяват останалите зелеви култури.
Морковите се отглеждат след култури които оставят почвата чиста от плевели, със запазена рохкава структура и добре запасена с хранителни вещества като домати, пипер, патладжан, краставици, зеле, дини и пъпеши и др.
Като най-невзискателни се проявяват ранните картофи. На богати почви може да се отглеждат няколко години, но поради възможността да се натрупат вредители и болестотворни причинители, не е за препоръчване. Все пак по-добри резултати се получават след краставици, бобови, дини и пъпеши, житни, разорана люцерна. По-лоши резултати се получават след спанак.