Китайската роза (Hibiscus rosa sinensis) е един от многобройните членове на рода на хибискусите, които влизат в семейство Малвови. Родом е от Югоизточна Азия, но свободно расте по всички топли краища на света. Освен за декоративни цели там го употребяват и като зеленчук и лекарство. Под името каркаде влиза в състава на много видове плодов чай. Хибискусът е национален символ на Малайзия, а на Хаваите го наричат "цветето на красивите жени".
Както по целия свят, така и у нас китайската роза се отглежда с любов в много домове, като понякога достига размерите на малко дръвче и живее повече от 10 години. Обикновено цъфти в розово или червено с едри фуниевидни цветове - прости или кичести. Напоследък чрез вноса от Холандия се появиха прекрасни хибискуси, грейнали във всички багри без синьо. Гърлото на цвета обикновено е в различен, по-тъмен тон. Простоцветните сортове изглеждат по-изящно, сякаш по тях са накацали екзотични пеперуди. Цветовете издържат обикновено няколко дни, но затова пък добре отглежданите хибискуси са отрупани с пъпки, които разцъфват последователно, така че от ранна пролет чак до зимата можем да се радваме на потъналия в цвят храст.
Китайската роза е контейнерно растение, което страда, ако го отглеждаме в малък съд. През пролетта, преди да се появят пъпките, трябва да се подстригва - младите клонки се изрязват наполовина. Следва пресаждане в смес от 2 части градинска пръст, 1 част угнил оборски тор и 1 част листовка и съдът с цветето се поставя на слънчево и проветриво място. Може да се изнесе и на балкона, но само когато се установи трайно топло време. По време на нарастването и цъфтежа се полива обилно и няколко пъти може да се подхрани. През есента и зимата, особено в слабо отоплени помещения с висока въздушна влажност, поливките се разреждат, но мястото също трябва да е слънчево. Добре е при всяка възможност да пулверизирате или да къпете китайската роза. Освен че поддържа добрия растеж водата предпазва цветето от щитоносните въшки, които много често го нападат.
Размножаването на хибискуса става през лятото с връхни резници, които лесно се вкореняват във влажен субстрат или във вода. Младите растения се засаждат в малки саксии, а през пролетта се пресаждат в големи съдове.
У нас оранжерийната белокрилка е отдавна позната, но години наред тя се е проявявала като обикновен неприятел. По-късно обаче, когато бяха създадени оранжерийните комплекси, белокрилката намери много ...
Латинското название на китайската фурма е Ziziphus jujuba и понякога тя се нарича просто зизифус. Среща се в диво състояние от Централен Китай до Задкавказието, а може да се култивира навсякъде, къдет...
Овесеният корен (Tragopogon porrifolius) е вкусен зеленчук. Кореноплодите му се използват като подправка на супи и ястия, както и като самостоятелни предястия. От свежите листа пък напролет се правят ...
Опрашването и оплождането при овощните растения е основната предпоставка за редовно плододаване. Видовете и сортовете се делят на две групи – самоопрашващи се и чуждоопрашващи се. При първата група пр...
Мястото на рамондията е в алпинеума