Р’торична ферментация РЅР° виното

Обикновено, когато въпреки естествената захарност от гроздето, някои винари прибавят допълнително захар, образуваният алкохол спира нормалната ферментация понеже спиртните ферменти не понасят голяма спиртна наличност. Тези вина са приятни за някои консуматори, но те остават разочаровани. Със затоплянето на времето спиртните ферменти се активизират и във виното започва, макар и слаба, вторична алкохолна ферментация и остатъчната захар постепенно намалява. Виното се размътва, става резливо. То вече е нетрайно. Забелязват се мехурчета от въглероден двуокис. Тази вторична ферментация, проведена правилно, може да доведе до пълното преферментиране на остатъчната захар и виното да стане сухо. Трябва да знаете, че съхранението на сладящи вина не е сигурно и много е вероятно да се появят болестите цветясване и оцетно вкисване, особено ако бъчвите не са пълни до горе.
Вината трябва да се наблюдават всеки ден. Тапата на съда не бива да е набита силно, понеже образуваният въглероден двуокис създава налягане, което ще скъса някой обръч и ще стане авария като съдът започва да пропуска виното.
Съветваме винарите да не бутилират такова вино.
Протичането на вторична алкохолна ферментация ще се ускори, като се повиши температурата в съда. Може да постигнете това по следния начин: ако имате 100 литра вино, загрейте 30 литра при температура 40 градуса и ги прибавете към цялото количество. Така температурата на цялото вино ще стане около 25 градуса - тя е достатъчна за възстановяване протичането на ферментацията до край. В помещението, където е бурето, не бива да е под 20 градуса.
Вината, претърпели вторична алкохолна ферментация, трябва да проточите и прибавите по 1 грам за литър 6-процентова серниста киселина. По-нататък ще ги избистрите, филтрирате и накрая ще ги бутилирате.