Различни, систематично близки видове гъби (Oidium, Erysiphe) причиняват брашнеста мана по някои цветя - хортензия, циклама, хризантема, примула, бегония, делфиниум и др. Кротонът също се напада от брашнеста мана. Големи поражения заболяването (Spherotheca pannosa, var. rosae) нанася и на розата. Развитието на болестта при споменатите растения протича по едни и същи начини и признаците на повреди са еднакви. Брашнестата мана напада всички надземни части, особено младите: листа, пъпки, цветове, дръжки, леторасти. В началото по горната повърхност на листата се появяват белезникави петна, които по-късно се сливат, потъмняват и се покриват с бял налеп от спорите на гъбата. Листата се завиват, изсъхват и опадат. Цветовете се деформират и изсъхват. Дръжките се изкривяват. Развитието на болестта се благоприятства от високата въздушна влажност и температура 18-25 градуса.
При цветята, които се отглеждат на закрито, след откриване на първите петна по листата трябва да се намалят поливките и да се проветрява добре помещението, за да се намали влагата. Засегнатите места да се унищожат. Ако болестта продължава да се развива, трябва да се извърши пръскане.
Късовъзлието причинява слаб растеж, малка продуктивност и по-малка дълголетност на лозовото растение. Най-силно страдат лозите от сортовете: Кардинал, Италия, Хамбургски мискет, Ризлинг италиански, Рк...
Зеленчуковите култури поначало имат мощна коренова система, защото тя трябва да извлича от почвата много хранителни вещества. Все пак има култури с по-дълбоки и с по-плитки корени. В първата група с...
Мексиканската юка, пренесена в стаята, променя характера си, но само отчасти. Тя често притеснява своите домакини, като започва ту да вехне, ту да се развива. За това необичайно поведение има обяснени...
Репичките имат много къс вегетационен период, стават готови само за 30-35 дни. Затова се отглеждат най-често преди или след основната култура. Възможно е да се засеят през първата половина на февруари...
Зимните ветрове са най-опасни за къпините