Полигалата, известна у нас като "телчарка" е голям род, който включва около 600 едногодишни и многогодишни видове. Те се оформят като храсти, полухрасти или пълзящи растения. Много ценни за засаждане в алпинеуми са два вида. От тях P. calcarea произхожда от Европа. На височина растенията достигат едва 5-8 см, но се разклоняват, достигайки диаметър до 30 см. Засадени на това разстояние, скоро те оформят плътен зелен килим с многобройните си стъбълца, осеяни с дребни листенца. От май до август този килим засиява от дребните сини цветчета, които го покриват изобилно. Те са събрани от 6 до 12 в дълги до 5 см съцветия.
В алпинеуми се засажда и видът P. chamaebuxus. Той произхожда от планинските райони на Европа. Растенията са малко по-високи - достигат до 15 см и също се разстилат на около 30 см. Разклоненията, с многобройните си овално удължени, тъмно зелени листа оформят приказен килим. Неговите неръкотворни орнаменти се появяват от април до юни. Това са кремавожълтите цветчета, които от външната страна понякога са пурпурни.
И двата вида виреят на различни видове почви, но задължително е те да се отцеждат добре. Мястото трябва да е слънчево, а вторият вид може да понесе и лека полусянка. Размножават се със семена. Засяват се през есента или пролетта в сандъчета с лека почвена смес, съставена от листовка и пясък. Много важно е да са защитени. На постоянно място се изнасят, когато растенията укрепнат.
За да презимуват, растенията трябва да са при температура около 4-7°С в мазета или на закрити балкони. През лятото обаче те ги украсяват с цветовете си.
Размножават се със семена или чрез резници. Отначало всяка пролет, а по-късно през няколко години, растенията се прехвърлят в по-големи саксии. През лятото се изнасят на балконите и се поливат редовно. Подхранва се през 15 дни. Когато се внесат за презимуване, растенията се поливат съвсем оскъдно.
Из ливадите и храсталаците в цялата страна растат на воля два вида телчарка - анатолийската и обикновената. Те са многогодишни растения с изправено или полягащо стъбло. При първия вид то достига 40 см височина, а при вторият е по-дребно. Покрито е с къси, къдрави власинки. Листата са последователни, приосновните елипсовидни, а стъблените ланцетно-елипсовидни. Цветовете са розови или бели, събрани във връхно съцветие. Прицвитниците на анатолийската телчарка са 3-5 мм, а на обикновената - до 1 мм.
У нас телчарките са ценни декоративни растения, защото са студоустойчиви. Освен това, ползват се като медоносни, лечебни и фуражни. Оцеляването на някои от телчарките обаче е застрашено и затова осем от тях са включени в Червената книга на България.
Ако сте си отгледали карфиол и някои глави не са наедряли както ви се иска, опитайте да ги накарате да понаедреят. Да ги държите на открито вече става невъзможно; поливане, подхранване, все едно, няма...
• На тежките почви и в ниските места лехите трябва да се разположат от север на юг. В този случай растенията по обед ще получават максимално количество слънчеви лъчи, които ще проникват между редовете...
Ако не закалите предварително разсада, после има голяма опасност растенията да загинат. Когато купувате готов разсад от пазара, питайте продавача къде и как го е произвел. Не слушайте уверенията му, ч...
Всичко от лука може да бъде оползотворено. Дори люспите. Не ги изхвърляйте, защото ще ви свърщат хубава работа. Не всички знаят за свойствата на луковите обелки като ефективен тор за растенията. В тях...