Лук

Един oт най-широко разпространените и най-често употребяваните зеленчуци е лукът. Това се дължи на ценните му вкусови, хранителни и лечебни качества. Още от най-дълбока древност той се използва в народната медицина. И днес лекарите го препоръчват при заболявания на дихателните органи. Съдържа фитонциди, които убиват причинителите на болести като туберкулоза, дифтерит, тиф, холера. Не случайно със сок от лук са били лекувани рани. Полезен е за страдащите от атеросклероза. Етеричното масло на лука, попаднало в стомаха, действа като противоотрова на секретите от вредни бактерии.

Биологически особености

Лукът (Allium cepa L.) е многогодишно растение от семейство Луковични (Liliaceae) . В градинарската практика се отглежда като двегодишна или тригодишна култура. От семената се получават луковици, които отново се засаждат, за да се получат едва на втората или третата година растения, които дават семена.
Кореновата система на лука е слабо развита, разположена плитко в повърхностния слой на почвата, брадеста по форма, защото прилича на брада, прикрепена към. дънцето на луковицата.
Луковицата представлява силно скъсено стъбло, наречено дънце, с прикрепени към него месести люспи. Те са тънки в долния си край, надебеляват в средата, а на горния отново изтъняват уплътняват се и образуват над земната повърхност т. нар. лъжливо стъбло. Люспите обгръщат една или няколко пъпки, които дават началото на ново растение.
Листата, които се развиват над лъжливото стъбло, са тръбести, на върха заострени, зелени до тъмнозелени, покрити повече или по-малко в зависимост от сорта с восъчен налеп.
Цветоносното стъбло се появява на втората година при т. нар. воден лук (каба) или на третата при лука, отглеждан от арпаджик. Понякога се наблюдава и преждевременно развитие на цветонсони стъбла, което се отдава на неправилно съхранение на арпаджика или на ненормални условия по време на отглеждането.
Семената са дребни, черни, набръчкани, кълняемостта им се запазва 2-3 години

Изисквания към климатичните и почвените условия

Лукът е студоустойчиво растение. Семената му поникват при 3-5°С. Оптималната температура за развитие е 18-22°С. Младите поници понасят температури до минус 2-3°С, но възрастните не издържат на такъв студ. Високите температури потискат растежа.
По отношение на влагата лукът е доста взискателен. В началото на развитието си се нуждае от висока влажност, защото кореновата му система има слаба смукателна способност. Със съзряването на луковиците нуждата от вода постепенно отпада и често дъждовете по това време са причина за влошаване на качеството им. Тъй като отглежданото му съвпада с период на по-добро естествено овлажняване на почвата, в повечето случаи лукът, отгледан от арпаджик, успява да даде добра реколта и без напояване. При силни засушавания напояването е задължително. Когато такава възможност няма, реколтата може да бъде крайно незадоволителна.
Към светлината лукът проявява също високи изисквания и отглеждането му в сянката на овощните дръвчета не е препоръчително. По-малки са изискванията на лука за консумация в зелено състояние (лук пера), което обяснява успешното му отглеждане в сезони с къси и облачни дни и при по-оскъдното осветление в оранжерии.
Към почвата лукът е много взискателен. За отглеждането му се избират влагоемни почви. Той има слабо развита коренова система с малка усвоителна способност. Подходящи за него са песъчливо-глинестите почви, а също и наносите. Тежките, студени и кисели, образуващи лесно кора, трябва да се избягват. Уместно за лука е торенето с добре разложен оборски тор или компост. Не понася пресния оборски тор. Торенето с минерални торове се отразява добре върху добива и качеството, когато правилно се съчетава участието на азотните, фосфорните и калиевите торове. Ако азотният тор е повече, може да причини удължаване на вегетацията. Тогава плътността на луковиците остава незадоволителна, трудно се съхраняват и често се повреждат от т. нар. шийно гниене.
Подходящите предшественици на лука са добре торените окопни култури, които оставят почвата обработена и чиста от плевели: зеле, картофи, домати, пипер, боб и др. Бостаните, както и зимните житни култури, са също добър предшественик.
Лукът се отглежда както за глави, така и за пера.

НАЧИНИ НА ОТГЛЕЖДАНЕ

Има три изходни начина за отглеждане на лука - чрез пряка сеитба на семена, чрез засаждане на предварително отгледан разсад и чрез засаждане на предварително произведени дребни луковички (арпаджик). Освен това лукът може да бъде отгледан за получаване на луковици (лук глави) и за консумация в зелено състояние (лук пера) в различно време както на открито, така и в култивационни съоръжения.

Добиване на арпаджик

Избират се плодородни почви, чисти от плевели, рохки, богати на хранителните за растенията елементи в лесно усвоима форма. След прибирането на предшественика още в края на лятото и есента площта се почиства от растителните остатъци и се обработва на дълбочина 20-25 см. С таз обработка се внасят около 30 г суперфосфат и около 15 г калиев сулфат на квадратен метър. През пролетта при първа възможност за работа на открито площта се обработва плитко и се внасят по 10-15 кг на квадратен метър амониева селитра. Оформят се лехи 1-1,2 м широки и произволно дълги.
Сеитбата се извършва още при първа възможност в края на зимата (март) в предварително маркирани редове (плитки браздички) през 10 см един от друг и се покриват с пласт торопочвена смес, дебел не повече от 2-3 см. За 10 кв. метра са необходими 80-100 г семена. За да поникнат по-бързо, те може да се подложат на предварителна обработка. За целта се потапят във вода за 2 часа и след това влажни се държат при температура 20-25°С в продължение на 2-3 денонощия. Щом се появят първите малки бели коренчета, се засяват в задължително влажна почва.
Много важна грижа при отглеждането е своевременното отстраняване на плевелите и поливането.
Арпаджикът се прибира, когато повечето от растенията пожълтеят и завехнат. Не бива да се закъснява, защото евентуални валежи може да предизвикат вторичен растеж и да го направят негоден за съхранение. Прибраният арпаджик се суши на слънце, сортира се и се поставя за съхранение на сухо и проветриво място, за да послужи за засаждане през следващата година. Едрите луковички с диаметър 3-3,5 см (т. нар. балучка) се използват за отглеждане на зелен лук.

Отглеждане чрез арпаджик

Подготовката на мястото за отглеждане на лук за глави, обработено на дълбочина 25-30 см и наторено с 40-50 г суперфосфат и 15-20 г калиев сулфат на квадратен метър, през пролетта се състои в плитка обработка на почвата, с която се внася по 15-20 г на квадратен метър амониева селитра. Оформят се произволно дълги лехи с ширина, удобна за работа.
Засаждането на арпаджика трябва да се извърши колкото е възможно по-рано напролет. Най-благоприятният срок е от края на февруари докъм 20 март. Закъснява ли се, отглеждането на лука в ранните му фази на развитие съвпада с повишаването на температурите и честото характерно за условията на нашата страна пролетно засушаване, което се отразява на добива. Луковичките се засаждат, като ръчно с мотичка се отварят браздички, дълбоки 3-4 см през 15-20 см една от друга. В образувалите се редове се разполагат през 8-10 см, като леко се притискат и се засипват с изровената почва. За засаждане се използва арпаджик с диаметър на луковичките 10-12 мм. При такава едрина за 10 кв. метра са необходими 800-900 г арпаджик. По-едър ли е, отива повече.
При полски условия на по-големи площи арпаджикът може да се отгледа в триредови ленти при разстояния 50 см между лентите, 20 см между редовете в лентата и 10 см в реда. Използва се и засяването му в многоредови ленти със специални сеялки.
Грижите през време на вегетацията се състоят предимно в окопаване и борба с плевелите и вредителите. Първото окопаване е след като се очертаят редовете, а следващите са според развитието на плевелите и образуването на почвена кора след дъжд. Оковаванията са плитки. Лукът не понася загърлянето.
Прибирането на главите лук започва към края на юли и най-вече през август. Нормалното протичане на узряването се познава по това, че в началото краищата на листата започват да пожълтяват и 10-15 дни по-късно полягат на земята и съхнат. С изваждането на луковиците не бива да се закъснява, защото евентуални августовски дъждове могат да предизвикат вторично нарастване, при което съхраняемостта им силно се намалява. Изваденият лук се суши на слънце в продължение на 10-15 дни. Градинарите казват на това слънчева закалка. Изскубаните растения се подреждат така, че листата и стъблата да са изложени на слънце и да покриват луковиците. Добре изсушеният по този начин лук при правилно съхранение не страда от н. нар. шийно гниене, стига маната да не е нанесла вече повреди.

Едногодишно отглеждане чрез пряка сеитба

Изборът на сорта е много важно условие за този начин на отглеждане. Подходящи са Юбилей 50, Асеновградска каба 5, Пловдивски червен, Конкурент, Тримонциум. Последните два се препоръчват за отглеждане чрез арпаджик, но и при тях е възможно едногодишното отглеждане от семе. При този начин обаче образуват малко по-дребни глави.
Почвата за едногодишния лук трябва да е плодородна, рохка и чиста от плевели. Ако мястото е торено при есенната обработка с по около 50-60 г фосфорни и 20-30 г калиеви торове на квадратен метра, това ще се отрази добре на резултата. Преди засяването почвата се прекопава ръчно или се обработва с мотофреза. Оформят се равни лехи.
Срокът на сеитба е от голямо значение за успеха. Всеки благоприятен ден за работа на открито през декември е подходящ и за сеитба на луковите семена. През януари обикновено не може да се работи. Най-често добри условия възникват към 20-25 февруари. Сеитбата трябва да завърши не по-късно от 15-20 март. По-късните посеви остават редки и добивът не радва.
Начинът на сеитба не е за подценяване. Семената трябва да попаднат на дълбочина 3-4 см. При по-дълбока или по-плитка сеитба не поникват редовно. За да се постигне желаната дълбочина, на лехата се правят браздички на посочената дълбочина през 20 до 30 см една от друга. Семената се засяват ръчно по дъното на браздичките. За 10 кв. метра са необходими 60-80 г семена. Покриват се чрез завличане на изровената почва от браздичките и леко се притъпкват. Когато семената поникнат и растенията оформят по 3-4 листа, се налага едно прореждане. С изскубани растения от по-гъстите участъци може да се попълнят евентуално празни места. Между растенията в реда трябва да има 6-8 см разстояние. Счита се, че посевът е добре гарниран, когато на квадратен метър се наброяват 90-100 добре развити растения.
Грижите за посева по-нататък се състоят в окопаване за разрохкване на почвата и унищожаване на никнещите плевели, опазване от болести и неприятели и редовно поливане до зазряването на луковиците.
При добри грижи само от 10 кв. метра се добиват 30-40 кг лук на глави. От Асеновградската каба може и повече.

Отглеждане чрез разсад

По този начин се отглеждат сладките или полулютивите сортове (воден лук, каба лук), които се използват за приготвяне на салати – Асеновградска каба 5, Самоводска каба, Пловдивски червен и др.
Разсадът се отглежда в студени лехи. Семената се засяват както и при производството на арпаджик, колкото е възможно по-рано напролет. Те никнат бавно – за 10-15 дни, време, през което израстват плевели. Грижите се заключават главно в редовно поливане, плевене и евентуално подхранване, когато растенията са развили 2-3 листа.
Засаждането се извършва през втората половина на май и не по-късно от първите дни на юни. Доброкачественият разсад е с добре развити корени и листа. Преди засаждането част от листата се изрязват (скорпцват се) с остър нож, за да се намали изпаряващата повърхност. В по-хладно време тази нужда отпада. Растенията се засаждат на разстояние 20 см между редовете и 15 см между тях в реда. Веднага след засаждането се полива чрез заливане на цялата повърхност на фитарията.
Грижите през време на вегетацията се състоят в редовно окопаване, поливане, плевене и борба с болестите и неприятелите. Поради високата влажност водният лук е изложен повече на болестта мана. Поливането продължава и през август до есента, малко преди времето за прибиране на луковиците (главите).
Реколтата се прибира през септември. Зрелостта се познава по пожълтяването и завяхването на листата, по омекването на лъжливото стъбло и полягането на листната маса. Луковиците се изваждат чрез изскубване, но ако почвата е сбита, се налага да се подравят. Извадените луковици се сушат под навес или в подходящо помещение.

Отглеждане на зелен лук на открито и в пластмасови съоръжения.

Към тези начини на отглеждане може да се пристъпи по всяко време на годината, но интересът и то все по нарастващ се проявява откъм есента през зимата до пролетта. Засаждането започва още през септември и на етапи с различен промеждутък от време продължава и през пролетта. За засаждане се използва едрият арпаджик (балучката), както и дребни глави лук и ли едри, но негодни за съхранение (започнали да прорастват) или за бърза употреба.
Засажда се на равна леха, висока 10-15 см. Тя трябва да има лек наклон, за да не задържа дъждовните води, което е условие да не загниват прорастващите луковици. Оформят се браздички, отстоящи на 10-15 см една от друга и дълбоки до десетина сантиметра според едрината на посадъчния материал. Едрите глави се засаждат плътно една до друга, а балучката – през около 5 см.
Грижите след засаждането се състоят в премахван на никнещите плевели и поливане, в случай че не вали. По-рано засаденият лук през есента става готов за 35-55 дни, според метеорологичните условия и времето за засаждане. По-късният се развива по-бавно. Той може и да зимува. Ако се покрие с полиетиленов тунел, в слънчеви зимни дни нараства. Засаденият в ранна пролет също си заслужава да бъде покрит с полиетиленов тунел.
Освен тунели, може да се използват и парници, покрити с остъклени парникови рамки. Още по-добре ще е ако тунелите или парниците бъдат направни в пластмасови оранжерии. Когато тези съоръжения се уплътняват така, че в тях температурата да не е по-ниска от 2-4°С или рядко да се понижава под тези стойности, домакинството може да си осигури зелен лук през цялата зима. Лукът е студоустойчиво растение, но при температура под минус 10°С върховете на листата измръзват и изсъхват. В слънчеви дни температурата бързо нараства. Не бива да надхвърля 18-20°С. Трябва да се проветрява. Краткотрайно проветряване, разбира се, е нужно и тогава, когато температурата не се е повишила до тези стойности.
Прорастващите през зимата глави домакинствата може да използват за засаждане в сандъчета. Засаждат се в почва или пясък плътно една до друга. Настанени край някой прозорец и те скоро предлагат свежата си продукция.
За отглеждането на зеления лук качеството на почвата няма значение. Обикновено не се налага подхранване с торове. Листата нарастват за сметка на хранителните вещества в луковиците, особено ако те са едри. Необходима е влага. Това изглежда добре са го разбрали някои домакини, които наливат в бурканчета вода, поставят върху гърлата им прорастващи луковици, слагат ги близо до кухненския прозорец и така често, често красят зимната трапеза с пролетна свежест.