Нарът (Punica granata) е дребно листопадно дърво или храст, ценно плодно и лечебно растение. В природата се среща в субтропиците на Мала Азия и Европа. В много страни се счита за символ на благоденствие, изобилие и плодородие. В стайни условия обикновеният нар, при ограничаването на кореновата система, достига на височина до 1,5 м. Още по-добре е да се отглеждат миниатюрните сортове, чийто ръст не превишава 30- 50 см.
Главното декоративно качество на това растение са цветовете. Те са събрани в съцветия или са единични, обагрени са в ярък пурпурен цвят. Цъфтежът започва през април и продължава до октомври, а миниатюрните сортове не спират да цъфтят и през зимата. Наровите растения буквално потъват под алената покривка на цветовете. През цялото лято върху наровото растение може да се радваме и на цветове, и на изключително красивите плодове. Те в зависимост от сорта са различни по големина, като най-едрите са и най-вкусни. Дребните са кисели, а най-дребните – още повече. За да завържат плодове, наровете не се нуждаят от допълнително опрашване. Брането на реколтата става не едновременно, а в зависимост от узряването - процесът на нарастване и зреене трае 4-5 месеца.
Нарът се размножава с резници, коренови издънки и семена. Резниците с дължина 10-12 см най-лесно се вкореняват през март-април. Това може да стане както в почвена смес, така и в съд с малко вода, в която те са потопени само около 1,5-2 см. Водата се сменя през 2-3 дни. Корените се появяват след месец-два. При размножаването с резници нарът започва да ражда след 3-4 години.
Понякога от корените израстват млади растения. Те се отделят внимателно и се засаждат в самостоятелни съдове.
Размножаването със семена се практикува рядко, защото новите растения започват да раждат след 6-7 години.
През първите 3 години растенията се пресаждат всяка година през януари-февруари, преди започването на растежа. Не бива да се използват големи съдове - те се подбират в зависимост от нарастването. Обикновено просто се прехвърля нарът в по-голям съд с нова почвена смес, но ако е необходимо, загнилите или повредени корени се подрязват и почвата се заменя частично или напълно. За да се развива добре, нарът трябва да почива през зимата. Обикновено заспива сам, но ако трябва, се предизвиква изкуствен покой, като почвата леко се засушава.
Сивото гниене е една от най-опасните и разпространени болести по лозата. Във влажни лета и при чувствителните сортове тя може да причини големи загуби на реколтата. При благоприятни условия за развити...
Оксалисът (Oxalis regnellii) се появява на пазара преди Коледа и Нова година като растение, което носи късмет. Малкото тревисто растение от Средна Америка има здрави зелени листа, прилични на четирили...
В края на годината работата в градината значително е намаляла и грижливият стопанин вече планира какви зеленчуци ще отглежда през следващата година. При изготвянето на проекта за пространственото разп...
Пръснатите по полето семена често се превръщат в храна за птици и мишки, а понякога и загниват. Съществува един метод, който позволява да се предпазят посевите, без да се прилагат каквито и да било хи...