Четиво за срамежливите

Кой oт нас не се е притеснявал, попадайки в неудобна ситуация? При това по различен начин. Срамежливостта, тази своеобразна реакция на стреса, има множество измерения - от най-нормални до болезнени, които карат своите жертви да реагират съвършено неочаквано. И най-вече във вреда на самите себе си!

Четирите степени

1. Най-безпроблемната стеснителност, наречена ситуативна, се проявява тогава, когато нещо неочаквано ни притесни. Тя е напълно нормална - та кой от нас е предварително подготвен за всички изпитания на съдбата!
2. Средната степен е присъща на хора, които се тревожат в едни ситуации, но не особено много, докато други ги карат да се държат неестествено. Ако вашият случай е такъв, вие сте мнителна, склонна към безплодни самоанализи личност, която не е в състояние да се адаптира лесно и бързо към промените.
3. Силната срамежливост се характеризира с дискомфорт, смущение, потиснатост. Те ви съпровождат винаги, когато трябва да общувате с непознати, да предложите нещо, да се изкажете и т.н.
4. Хронична стеснителност, наречена психастения, представлява патологична неувереност в себе си, склонност към натрапчиви идеи, нерешителност, боязливост, тенденция към самобичуване, възникващи едва ли не при всеки контакт с околните. За щастие от нея страдат само 3% от населението на Земята.

Как се проявява срамежливостта?

• Когато се чувствате неловко, кръвта нахлува в лицето ви (вие даже я усещате), става ви трудно да дишате, а сърцето ви започва да бие бясно. Най-явният признак на вашия проблем е зачервяването, последвано от рязко ставане от мястото и бягство (от кабинета, колата, автобуса) - така се задейства инстинктът ви за самосъхранение.
• Озовете ли се в стресова ситуация, вие започвате да негодувате, да крещите, да чупите и обиждате всички наоколо, губейки напълно контрол над себе си. В такъв момент малко хора се досещат, че вашата агресия е само следствие на срамежливостта ви, а не проява на лудост.
• Вечно критикувате някого, заяждате се за дреболии, приписвате какви ли не пъклени замисли на околните. Те са отчаяни от вашето поведение, но и през ум не им минава, че по този начин се опитвате да прикриете собствената си плахост и уязвимост.
• Случи ли се нещо, за което не сте подготвена, вие пребледнявате като платно, съзнанието ви сякаш изключва, ръцете и краката ви изстиват, гласът не ви се подчинява.
• Живеете затворена в свой собствен свят и сте настроена враждебно към останалата част от човечеството. Тежко и горко на този, който направи опит да навлезе в психологическото ви пространство.
• Виждате пръста на съдбата във всичко, което ви се случва. Вярвате безусловно на врачки и гадателки, а борбата със собствената ви срамежливост ви се вижда безсмислена, тъй като я смятате за нещо предопределено свише.
• Стеснителността ви е функция на вашия комплекс за малоценност, свързан с действителни или въображаеми физически несъвършенства. Само за миг да се вгледат във вас и вие започвате да се измъчвате, срамувайки се от недостатъците си и ненавиждайки се заради тях.
• Запознавате се с мъж, който ви харесва, но вместо да се държите така, че да го впечатлите, хихикате нервно, смеете се гръмогласно, жестикулирате прекалено и най-вече говорите, без да спирате, при това с приповдигнат тон.

СПАСЕНИЕТО

От срамежливостта ще се излекувате не с таблетки или инжекции, а като промените собственото си виждане за света и хората. Психолозите ви препоръчват няколко метода, които дават резултат в борбата с болезнените пристъпи на свенливост. Разбира се, ако ги прилагате упорито и с желание да си помогнете сами.

Не споделяйте с околните проблема си

и половината от тях изобщо няма да забележат неудобството, което изпитвате. В това отношение експериментът, осъществен от френски учени, е много поучителен. Те подбрали група млади жени, притесняващи се заради своята ужасна (според тях) външност. Когато показали снимките им на най-различни мъже, последните ги обявили не само за привлекателни, но и за... самоуверени. Изводът е ясен - ако вие самата не привличате вниманието на околните върху отрицателната си самооценка, напълно е възможно да забравите, че доскоро сте се смущавала от излишните си заоблености или, обратното, от кльощавото си тяло.

Почувствате ли притеснение, не се съсредоточавайте върху негативните си усещания,

а помислете как по-елегантно да излезете от положението. От една страна, ще си спестите ненужния психически тормоз, от друга, по-бързо ще съобразите какво да направите или кажете.

Играйте по правилата и спазвайте принципите на поведение, установени в аналогични ситуации.

Така например няма начин да не се смутите, щом отидете на коктейл със старите си джинси, докато всички останали са облечени официално.


Не се самонавивайте предварително:

„Сега ще кажа нещо и всички ще се вторачат в мен." Да, може и да се вторачат - както във всеки, който взема думата. Това първо. Второ, ще ви гледат, но чудо голямо. И трето, настройвайки се на отрицателна вълна, вие неволно задействате защитните функции на оранизма си, и то преди да е възникнала стресова ситуация. Точно по тази причина в момента, в който вземете думата, вече ще сте изпотена, зачервена и задъхваща се като риба на сухо.

Бъдете естествена и не изневерявайте на себе си.

Защо например да изгаряте от срам, когато видите в менюто името на непознато ястие. Не е нужно нито да се правите на сведуща по въпроса, нито да се вълнувате, че сервитьорът ще ви заподозре в невежество. Всъщност неговото мнение изобщо няма значение за вас, затова спокойно го разпитайте. Ако особено много се срамувате, помолете го да ви донесе специалитета на заведението или нещо по свой вкус, давайки му възможност без никакво притеснение да ви натрапи най-скъпото от менюто.

Не се сравнявайте с другите.

Всички срамежливци страдат от това, че се смятат за по-глупави, по-грозни, по-скучни от останалите хора. Няма никакъв смисъл постоянно да преувеличавате достойнствата на познати и непознати, пренебрегвайки своите собствени.

Не потискайте естествената си реакция, когато някой все пак успее да ви притесни или смути.

Експертите от Уейнфоресткия университет в САЩ са убедени, че срамежливостта, плачливостта, смущението и всички подобни емоционални прояви се дължат на свръхчувствителна нервна система, затова е почти невъзможно да бъдат преодолени напълно. Във всеки случай малцина успяват да го сторят. Наблюдавайки поведението на 300 деца от най-крехката им възраст нататък, харвардският психолог Джером Коган е установил, че емоционалната затормозеност и плахостта са генетично заложени. В крайна сметка всяко пето дете се ражда срамежливо, а минимум 60% от тях си остават такива до края на живота си. И понеже това е твърдо установен факт, т. е. индивидуална особеност, не си струва да травмирате психиката си с несвойствено за вас поведение. С една дума, червенейте, пребледнявайте и плачете, ако нещо ви стресира. Благодарение на този, заложен от природата механизъм вие по-бързо ще се справите с проблема и ще дойдете на себе си.

Не си и помисляйте, че алкохолът може да ви излекува.

Той помага, но само временно, като в действителност ви кара да затъвате още по-дълбоко в блатото на срамежливостта.

Ценете успехите си.

Всички стеснителни личности са склонни да възприемат своите провали и огорчения като нещо естествено, а постиженията си като случайности. Ако започнете да постъпвате по друг начин, т. е. радвате се и се самонаграждавате за успехите, съвсем скоро ще ви стане ясно, че основанията ви за отчаяние и паника не са особено много.