Силната и слабия?

Вие сте енергична и самостоятелна личност, а съпругът ви - нерешителен и безхарактерен. Бракът ви е нестабилен. Как да живеете под един покрив в разбирателство и хармония?
В последните години във всички развити страни се регистрира бум на еманципацията. Жените покоряват нови висоти в политиката, бизнеса, науката. Това определено се отразява върху семейството. Има различни мнения защо става така. Най-разпространеното е, че в съвременните условия жената просто не може да си позволи да бъде слаба, при положение че „силният" пол значително е отстъпил от позициите си. От друга страна, тя вече не изпълнява само предопределената й роля да ражда и отглежда колкото може повече деца. Неизразходвания потенциал използва в други сфери, преди всичко - в кариерата, пренасяйки навиците си да взима решения и да ръководи в семейните отношения.
Тук не става въпрос дали това е добро или лошо, а какво произтича от ситуацията, когато под един покрив живеят нерешителен, безволев мъж и половинката му - самостоятелна и енергична. Тя просто го привлича като магнит, а той се чувства защитен под крилото й.

Не на двувластието

Отговорът на въпроса какво намира мекушавият Адам в добре ориентиращата се в действителността Ева не е труден. Той инстинктивно се стреми да бъде ръководен и закрилян, защото има нужда от това. Ето част от диалога им: „Скъпа, кранът в банята тече. Какво ще правим?" И скъпата дава заповед: „Да се постави нова батерия!"
Формулата „силна + слаб" обаче се среща сравнително рядко, защото по принцип жената не би изразходвала енергията си в търсене на съпруг, който не е на нивото й. А пък на силния мъж обикновено не му е нужна силна половинка. Той иска да е лидер и в службата, и вкъщи. Взема сам решения и не се нуждае от жена, която да му дава ценни указания, а още по-лошо, да го ръководи. Нали затова е силен, за да не позволява на никого да го командва. Дори в най-хармоничните семейства има нужда един от двамата да е водещ. Затова жена, страдаща от самостоятелност в излишък, няма място до властен съпруг. За него е подходяща тиха и вярна съпруга с главна задача да пази семейното огнище. Това, разбира се, не означава, че тя трябва да играе ролята на домашни пантофи, които безмълвно очакват притежателя си. Напротив, съпругата може да води активен социален живот, но последната дума в дома принадлежи на партньора.

Мъжката система за отбрана

Колкото и комфортно да е под крилото на жената закрилница, не всички мъже понасят леко и безропотно живота „под чехъл". В подсъзнанието дори на най-инфантилния представител на „силния" пол е заложена мисълта, че той трябва да е главата на семейството. Това определено го кара да се съпротивлява. Безусловното лидерство на жената е мощен способ за унижение на мъжката гордост, разрушаващ мирогледа и ценностната му система. Потърпевшият е принуден да търси изход от ситуацията. Какъв? Понякога най-простият - да напусне властната си съпруга, при положение че има къде да отиде и отхвърли отговорността за децата и общата собственост. Този краен начин за разрешаване на проблемите обаче не е типичен за повечето мъже. Те по-скоро предпочитат да покажат от време на време своите претенции за лидерство. Но тъй като не притежават вътрешна сила, го правят спонтанно, понякога истерично или дори грубо. Поведението им е следствие от безсилието да докажат себе си по друг начин.
Съществуват още няколко варианти на поведение, запазващи самоуважението им. Единият е изцяло отдаване на работата, като се загърби семейният живот. Горкият нещастник - работи по 16 часа, за да няма време някой да го командва вкъщи. Излиза рано сутрин, връща се късно вечер, стараейки се да не влиза в ненужни спорове. При втория вариант съпругът под чехъл започва да търси друга жена, която ще признае неговата сила и превъзходство. Третият път е алкохолът. Мъжът се напива и проблемът с наранената му гордост изчезва. Обича всички, прощава им всичко. Или, обратно, алкохолът го зарежда с енергия и той започва да се доказва обикновено по най-неделикатния начин. Обърнете внимание, че в семейства, където съпругът пие, жената с успех може да замени трима мъже - и пари изкарва, и ремонти на дома прави, и децата отглежда. Единственото, което не може, е да направи от мъжа си човек. Това я кара да се чувства нещастна, опитвайки се да разбере причината за провала в личния живот.

Какво да правим, ако сме по-силни?

Не бива да се притеснявате, ако откриете, че вие сте силната половина в семейството. Женската сила не е недостатък, особено ако е впрегната в интерес на
мирното съжителство. И, второ, щом дейната жена и нерешителният й любим толкова мощно се привличат, със сигурност не е, за да се измъчват взаимно. Спокойно могат да имат хармоничен живот, носещ радост и на двамата.
Първото нещо, което трябва да направите, е да простите на партньора за това, че не е такъв, какъвто бихте искали да бъде. В края на краищата така го е създала природата.
Важно е също да осъзнаете, че съпругът ви, както и всеки друг мъж, смята себе си за глава на семейството, колкото и невъзможно да ви се струва. Не се опитвайте да го поставите на място, а му позволете да бъде водещ, макар и само на думи. Уважавайте желанието му за лидерство и той ще и! спре да го доказва с помощта ; на скандали. Окуражете го, дайте му възможност да вземе някакво самостоятелно решение. Най-добрият начин да докажете неговата значимост е да му поискате съвет. Дори когато по-добре от него знаете как да постъпите. С други думи, направете така, че вашият партньор да не се чувства като „безплатно приложение" към вас. Фактът, че можете да се справяте сами, е най-големият удар по самолюбието му. Затова го оставете да действа, а вие постигайте своето, както сте свикнали открай време. Вие сте силна личност, затова бъдете снизходителни и търпеливи.

Упражнение „Долу обидата!”

Когато дълги години трупате недоволство от съпруга си, започнете да правите това изпитано упражнение за освобождаване от негативните емоции. Седнете някъде на спокойствие и се отпуснете максимално. След това затворете очи и си представете лицето на партньора. Спомнете си кое от поведението му ви обижда най-много. Бавно произнесете фразата: „Прощавам на мъжа си с любов и благодарност." Постарайте се да я осмислите емоционално и анализирайте вътрешните си реакции. Ако в душата ви възникне протест, ако не се почувствате добре след произнасянето на тези думи, значи трябва доста да поработите над себе си. Обидата ви е дълбоко вкоренена и мислите, че няма да можете да му простите. Това ви пречи да постигнете душевно равновесие.
За да загърбите оскърблението, повтаряйте наум или на глас горната фраза дотогава, докато не почувствате, че тя вече не предизвиква протест. Ако сте наранени дълбоко, ще трябва да направите упражнението не по-малко от 1000 пъти.
Постъпвайте така само когато почувствате пристъп на гняв и раздразнение към партньора. Помнете - да таиш в себе си негативни емоции е много вредно и саморазрушаващо упражнение.