Сем. Грапаволистни – Boraginaceae
Описание:
Многогодишно тревисто растение с високо до 30 см ръбесто стъбло, покрито с власинки. Листата са окосмени, отгоре - зелени с характерни белезникави петна, а отдолу - бледозелени без петна. Приосновните листа са овални в основата, закръглени, целокрайни, слабо набръчкани, с дълги дръжки. Цветовете са събрани на върха на стъблото, отначало червени, впоследствие синьовиолетови, а накрая тъмносини, с петделна чашка, петделно венче и 5 тичинки. Промяната в обагрянето на цвета се дължи на промяната в химическия състав на клетъчния сок. Плодовете са кръгли, лъскави и гладки орехчета. Цъфти м. март - юни.
Разпространение:
Из горите, храсталаците и посевите до 1600 м н.в. из цяла България.
Употребявана част:
За медицински цели се събират приосновните листа и цялата надземна част на растението.
Бране и сушене:
Листата или стръковете се берат по време на цъфтежа м. март - юни. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 40°С. Изсушената билка е със зелен цвят, без мирис и с тръпчив вкус.
Действие и употреба:
Кръвотворно, противовъзпалително и отхрачващо действие. Съдържащите се в медуницата микроелементи (особено манган) регулират функциите на някои жлези с вътрешна секреция, активират витамин В12, подтикват образуването на кръв, стимулират растежа, поради това медуницата отдавна се употребява в народната медицина. Прилага се при малокръвие, кашлица у болни от туберкулоза, възпаление на дихателните пътища, задух, кръвохрачене, неволно напикаване, кръв в урината, хемороиди.
Външно: За компреси при рани и екземи, за жабурене при зъбобол и гаргара при болки в гърлото.
Рецепта
2 суп. лъжици от билката се киснат 1 час в 500 мл вряла вода. Запарката се прецежда и се пият по 100 мл 3 пъти на ден преди ядене.
Мехунка