Компостът е резултат от естественото разграждане на органични отпадъци. При този процес, милиони малки микроорганизми преработват битовите и градински отпадъци и ги превръщат в ценен естествен тор. На вид този тор е черен и рохкав и е изключително богат на хранителни съставки за растенията.
Защо да компостираме?
Всеки от нас генерира около 500 кг отпадъци годишно и близо 30-40% от тях са биоразградими и могат да бъдат преработени. Компостирайки в къщи, ние допринасяме за намаляване на количеството отпадъци, отиващи на бунището. При депониране на сметището, отпадъците започват да гният, протича анаеробен процес, при който се отделят силно отровните амоняк и метан. От друга страна, крайният продукт от компостирането е висококачествен и екологично чист хумус, съдържащ всички аминокиселини и минерали, нужни на едно растение.
Какво може да се компостира?
Растителни остатъци от двора и градината като: слама, окосена трева, окастрени клончета и цветя, сухи листа. За компостиране са подходящи и по-голямата част от кухненските отпадъци като: обелки от плодове и зеленчуци, торбички от чай, смляно кафе, черупки от яйца. Други отпадъци от органичен произход като хартия, картон, дървени стърготини също могат да се слагат.
За препоръчване е да не се слагат остатъци от месо, кости, риба и млечни продукти, тъй като могат да предизвикат неприятни миризми и да привлекат гризачи.
Какво е важно да знаем?
Ако искаме нашият компост да стане максимално бързо, трябва да се стремим да спазваме оптимално съотношение между въглерод и азот от 25:1, т.е. 25 единици въглерод към една единица азот. Богати на въглерод са “кафявите” материали като: клони, слама, сухи листа, дървени стърготини, картон, докато “зелените” като: окосена трева, обелки от плодове и зеленчуци са влажни и богати на азот.
Друг важен фактор при компостирането е нивото на влага; тя трябва да е около 60%. Ако спазвате балансирано съотношение от въглерод и азот, ще осигурите и правилното овлажняване на компоста. Материалите трябва да са влажни на пипане, но да не тече вода от тях. Ако компостът е прекалено мокър, трябва да добавите сухи “кафяви” материали. Ако пък е прекалено сух, рискувате процесът на компостиране да спре, ето защо трябва да прибавите повече богати на азот отпадъци.
Микроорганизмите, които образуват компоста, се нуждаят от въздух за да живеят. По време на разлагането обемът на компоста намалява драстично, намалявайки по този начин и количеството наличен кислород. Ето защо е важно да разбърквате съдържанието, осигурявайки проникването на въздух. Колкото повече го разбърквате толкова по-добре. От 1 до 2 пъти на месец е достатъчно за процес, който ще трае между 5 и 6 месеца.
Как и къде мога да компостирам?
За да копостирате, се нуждаете от градина или двор. Ако използвате компостер, трябва да го сложите директно върху почвата за да осигурите директен достъп за микроорганизмите. Компостерът регулира влагата и притока на кислород и така ускорява процеса на компостиране. При него може да извличате готов компост до 2-3 пъти на година.
Затворените пространства на съвременните офис-сгради, в които прекарваме по-голямата част от деня, прекъсват връзката ни с природата и влияят неблагоприятно върху психиката и комфорта на човека. Затов...
Според йогите, краката са разпределително табло. Може да се „включите” във всяка една част на тялото, ако знаете какъв участък от стъпалото трябва да масажирате. В краката има 72 000 нервни окончания....
Осветлението е характрен елемент от съвремения дизайн на градината. Дневната светлина прави достъпни за окото нейните багри и форми. От градината обаче изискваме да е хубава както денем, така и нощем,...
Себорейните брадавици са доброкачествени новообразувания на кожата. Появяват се след 40-та година като единични, малки, ограничени плаки с неравна повърхност. При някои фамилии тези брадавици се унасл...
РАЗРЕШЕНИ ФУНГИЦИДИ - 2017 г., I част.