Поддържането на катерливите и увивни декоративни растения се свежда главно до поливане, окопаване, торене и резитба. Увивни растителни видове, които се използват в озеленителната практика у нас са: ампелопсиси, полигонум, нокъти, бръшлян, повети, глициния, текома и др.
Първата грижа е поливането
Количеството на водата при извършване на поливката е различно и зависи от месторазположението, особеностите на видовете и от това, дали растенията са новозасадени. Практиката показва, че е целесъобразно новозасадените растения на 10 дни да се напояват два пъти, а останалите на 10 дни по веднъж. През пролетта при наличието на валежи поливката не е необходима, а когато валежите са редки, достатъчна е на 20 дни една поливка. Оросяването на целите растения, особено при липса на валежи, трябва да се извършва най-малко един път на 15-20 дни.
Втората важна грижа е окопаването
То допринася за подобряване на общото състояние на растенията. За запазване на влагата в почвата, за ускоряване растежа и подобряване аерацията на въздуха в почвата. Унищожават се плевелите. При увивните катерливи растения, особено засадените в населените места, окопаването е още по-необходимо, тъй като и малкото свободна площ около тях е силно уплътнена.
По-добри резултати се получават, когато в първите 2-3 години на новозасадените растения се окопава веднъж на 20 дни, а останалите всеки месец.
Третата грижа е торенето
Увивните и катерливите декоративни растения са характерни с буйния си растеж и сравнително големите си размери, затова те се нуждаят от по-големи количества хранителни вещества. Тори се както с органични, така и с минерални торове. Торовете , които стимулират растежа, за предпочитане е да се използват в по-голямо количество през първите 3-5 години след засаждане на растенията. Веществата, стимулиращи цъфтежа, най-целесъобразно е да се използват 2-3 години след засаждане на растенията на постоянно място. По този начин се създават условия за обилен и по-продължителен цъфтеж.
Максимален ефект се получава, когато се използват малки и средни дози торове, стимулиращи цъфтежа. Внасянето на по-големи дози торове, стимулиращи растежа, води до прекомерно израстване на растенията, в резултат на което често пъти младите клонки не успяват да се втвърдят и през зимата измръзват.
Четвъртата грижа е резитбата
Тя играе голяма роля при поддържането на лианите. Чрез нея се регулира растежът и се премахват изсъхналите и счупени части на растенията. Без своевременна резитба те израстват прекомерно и скриват фасадите на сградите. Чрез резитбата се подмладяват застарелите, болни и незадоволително развиващи се растения. От друга страна могат да се ограничават и някои растения като бръшляна. Най-целесъобразно е резитбата да се извършва през есента или рано на пролет.
За някои лиани, като глицинията, ампелопсисът, нокътите е нужно и изграждането на опори.
Едно от най-противоречивите като културно овощно растение е лешникът. Обичан от всички като плод заради неговата вкусна и полезна ядка, ценен като суровина в сладкарството и шоколадовото производство...
Никандрата е родом от Перу и Боливия, където е известна като декоративно и техническо растение. Наричат я още перуанска ябълка. Тя е едногодишно растение с твърди оребрени стъбла, високи 25-100 см, оц...
Магнолията принадлежи към кастата на растенията-аристократи. Малко са дърветата, които могат да повторят красотата на цветовете й в съчетание с техния неповторим аромат. Това се забелязва веднага. Но ...
Трилистникът или известен още като едрокоренна алоказия (Alocasia macrorhiza) е роден на остров Шри Ланка, но е разпространен в култура в тропиците, където масово се отглежда навън. Има и пъстролистен...
Трудно ли се гледа восъче?