Познавате ли гарденията?

Тази чаровна красавица все по-често се среща в цветарските магазини у нас. В много домове тя донася радост, но не рядко и разочарования. Време е любителите на цветя да знаят нещо повече за нея.
Гарденията (Gardenia) е пренесена в Европа през 1754 година, тук тя намира добър прием, като периодично води класацията на най-търсените цветя. Отглеждани в саксии, растенията се оформят като малки храстчета, с височина от 0,5 до 1,5 м височина. Листата им са тъмнозелени, блестящи, много декоративни. На дължина достигат до 10 см. От май до октомври в короната сияят кичестите бели цветове, с много приятен аромат. Те са много едри и след разтваряне достигат диаметър около 7 см. Преимуществата на тези растения са големи, защото цъфтят не само повече от половин година, но всеки екземпляр може да живее десетки години в отлична декоративна форма.
Трябва да се знае, че и до днес гарденията помни климатичните условия, при които е произлязла, затова се слави като една от най-капризните красавици. Затова преди цъфтежа температурата в помещенията през деня трябва да е 17-19°С, а през нощта - 15-17°C. Отклоненията от тези стойности често са фатални. Ако поради незнание или невнимание не поддържате точно посочените стойности, има опасност процесът на формиране на цветовете изобщо да не протече. След разтваряне на цветовете обаче е желателно тези стойности да се намалят с 2-3 градуса, което е предпоставка те да останат свежи по-продължително време.
Но веднъж оформили се, цветовете ги грози и друга опасност. Ако влажността на въздуха падне под 60 %, те са застрашени да опадат - преди разтварянето или даже вече разцъфтели.
Въпреки че растенията обичат светлината и най-добре се развиват на места с източно или западно изложение, през лятото не бива да ги нараняват силните слънчеви лъчи. При наличие на такава опасност, саксиите трябва да се засенчват. Неблагоприятно се отразяват и въздушните течения. Влажността на почвата винаги трябва да е умерена.
От познатите 60 вида най-често се среща видът G. jasminoides, който произхожда от Китай. Цветовете му са бели, едри и кичести. От него е застъпен сорт Veitchiana. Видът G. radicans произхожда от Япония. Храстчетата са сравнително ниски - достигат до 40 см, затова са много удобни за отглеждане в стайна обстановка. Цветовете са по-дребни, кремаво-бели. При вида G. citroidora цветовете ухаят на портокал.
Гарденията се размножава вегетативно. За целта се използват стъблени резници. Най-подходящият срок е през пролетта - от февруари до април. Много важно е почвената смес да се затопли до 25°С. Запомнете, че след като ги наредите в саксии или сандъчета трябва да ги полеете и да завиете съда с прозрачно полиетиленово фолио. Пулверизирайте всеки ден!
През втората половина на август вкоренените резници се засаждат в саксии. Почвената смес трябва да е лека, отцедлива и при това богата на хранителни вещества. Съставя се от торф, листовка, чимова почва пясък и добре разложен оборски тор в съотношение 2:2:1:1:1.
Необходимо е още от ранна възраст формата на храста да се регулира чрез подходяща резитба. За да се разклони богато, връхчето се премахва. От март до септември се полива често, като се следи, водата да е със стайна температура. Научете се да преценявате количеството на необходимата вода, така че почвената смес винаги да е влажна, но не мокра! В подложката да няма вода! В този период се пулверизира всеки ден, но се внимава, да не се мокря цветовете. Два пъти месечно е добре да се подхранва с течни торове за цъфтящи видове. През зимата както поливането, така и пулверизирането се намаляват. С нарастването растенията се нуждаят от подмяна на саксиите с по-големи. Прехвърлянето се извършва през три години през април.