19.09.2018 година
Р
ецепти за градината
 12885 |  0 
Маргаритки в градината
Още от ранна пролет фирмите за цветя започват да предлагат прелестни маргаритки под името остеоспермум. Обикновено те са достатъчно закалени и спокойно понасят отрицателни температури от 3-4 градуса. Засадени на подходящо място в градината или на балкона, чак до ноември ги изпълват с обилието на многобагрените си цветове.

Ботаниците кръщават с грозни имена

Некрасивото ботаническо име остеоспермум на гръцки означава “костено семе” и е свързано с особеностите на семената. Но цветето има и други имена, които напълно му подхождат – капска маргаритка, южноафриканска маргаритка, синеока маргаритка (Cape Daisy, South African Daisy, Blue-eyed Daisy).
В родната си Южна Африка капската маргаритка расте като многогодишен полухраст с височина до 1 метър. Въпреки че принадлежи към семейство Сложноцветни, тя не прилича на нито едно растение от това семейство. При нашенската маргаритка, например, белите листчета, които късаме, за да гадаем обичат ли ни, или не, привличат насекомите и ги насочват към жълтите тръбести цветчета, които се опрашват и завръзват семена. При остеоспермума всичко е наопаки – тръбестите цветчета, които образуват синьото “око” на цветето, са стерилни, а семената се образуват от езичестите. Ако се вгледаме в прецъфтяващите африкански маргаритки, ще видим едрите тъмни семена, които обграждат средата на съцветието.
На височина различните сортове на капската маргаритка достигат от 20 см до 1 метър. Листата й са обикновено тъмнозелени, блестящи, но се срещат и пъстролистни сортове. Ароматът, който излъчват, е твърде своеобразен, но приятен. Съцветията-кошнички с диаметър 4-5 см имат оцветено в светлосиньо или тъмносиньо до лилаво “око”, в което са събрани тръбестите цветчета. Венечните листчета са с най-разнообразни цветове – розово, цикламено, бяло, жълто, оранжево във всички оттенъци и с лек метален блясък.

Естествените видове са рядкост

Всички форми на остеоспермума, които се предлагат на пазара, са с хибриден характер, плод на непрекъсната селекционна работа. Някои от тях са регистрирани като търговска марка, с която са известни на международния цветен пазар. Такива са Спрингстар (Springstar®), Съни (Sunney®), Кеп Дейзи (Cape Daisy®). Те са с височина между 25 и 60 см, компактни, зацъфтяват рано и пленяват с едрите си блестящи цветове. Има сортове, чиито венчелистчета са с форма на лъжичка и създават впечатление на изящни дантели, пръснати по лехата.

Синеоката Дейзи изобщо не е капризна

Може да расте и да цъфти неуморно чак до зимата. За настаняването й са подходящи както слънчеви открити места, така и леко засенчени. В първия случай тя ще остане сравнително ниска, но храстчето ще бъде плътно и няма да се вижда под множеството цветове. На сенчестото място ще стигне около метър височина, ще е по-рехава, но не по-малко красива. Ветровете и дъждовете не я събарят, нито повреждат цветовете й.
Почвата трябва да е пропусклива, бързо да просъхва и да не задържа излишна влага. Твърде богатите почви са неподходящи, също така не е нужно и често да се подхранва. Полива се само когато повърхностният слой на почвата просъхне добре, и то по-скоро икономично. За образуване на повече цветове прецъфтелите кошнички редовно се изрязват.

Да запазим и умножим

Африканската маргаритка може да се размножава и чрез семена, и чрез резници.
Семената се засяват през февруари-март в лека песъчлива почва на дълбочина 0,5 см. При температура около 20 градуса поникват след 7-10 дни. Младите растения се държат при умерена топлина и се засаждат на постоянно място, когато отминат студовете. Разстоянието между отделните растения трябва да е около 20-25 см.
Ако съберем семена от собствените си растения, не бива да се учудваме, че маргаритките, които ще израснат, не приличат на тях. Обикновено хибридните форми лесно се разпадат и дават различно поколение. Така може да получите нов, лично ваш сорт. Семената, които се предлагат в магазините, обикновено са от природната форма и и рядко от някои сортове.
За да запазим без промяна особено красивите остеоспермуми, трябва да ги приберем през зимата в светли и прохладни помещения. За целта през есента растенията се изкопават внимателно, без да се поврежда кореновата им система, и се засаждат в подходящи съдове. Тези, които са расли в контейнери и сандъчета, само леко се почистват от излишните разклонения. Внасят се в светло и прохладно помещение, където ще продължат да цъфтят. Поливат се много оскъдно. При тези условия на следващата година те ще бъдат още по-красиви и ще цъфтят буйно. През януари-февруари от зимуващите растения се нарязват връхни резници с дължина десетина сантиметра и се вкореняват при температура 18 градуса. Когато развият силна коренова система, се пресаждат в отделни саксийки в обикновена цветарска пръст и топлината се намалява до 16, а след това и до 12 градуса. Връхчетата се прищипват няколко пъти, за да се стимулира разклоняването. През април-май с тях вече може да украсим лехите, балконите и терасите. Може да ги посадим самостоятелно, а може и да ги съчетаем с други летни цветя, с които да образуват разкошен пъстър килим.

Хубавица в ярки одежди

Капската маргаритка има очарователна братовчедка, с която много си приличат и често ги бъркат. Тя се казва диморфотека и се различава от остеоспермума по това, че е едногодишна и всяка година трябва да се сее отново. Освен това оцветяването на “окото” е кафяво или жълто, а на венчелистчетата – жълто, оранжево, розово и бяло. Семената също са различни – те са плоски, с форма на диск и се образуват на естественото за сложноцветните растения място.
Диморфотеките са изключително красиви и ефектни, особено когато са засадени на групи или в големи сандъчета на балкона. Отглеждането им не е проблем – изискват пропусклива почва, умерено поливане и подкастряне за по-богат цъфтеж.
27.03.2011 г. / д-р Анка Дончева

Въведете дума

Изберете рубрика
 
Приятели на Рецепти
 
 
Всички права запазени
РЕЦЕПТИ.БГ 2010 -2018