Динката има вкус на копър

Динката (Sanguisorba) е растение, което се използва не само за украса, но и на места, където почвата задържа влага. От рода са познати само няколко вида, но са разпилени по целия свят.
Видът S. canadensis произхожда от Америка. На височина растинията достигат над 1 м. Съцветията, съставени от бели дребни цветчета, достигат до 15 см. Цъфти от август до октомври. Видът S. hakusanensis произхожда от Япония. Растенията достигат на височина до 90 см. Цветовете са бледорозови и се появяват през юни-август. Видът S. tenifolia произхожда от Китай. Стъблата достигат до1,2 м височина. Цветовете са дребни, червени и се появяват през юни-юли.
Динката е и фуражно, медоносно и багрилно растение. От нея се правят пикантни салати, като листата предварително леко се попарват. Освен с лук и други зеленчуци, те може да се смесят с варени картофи или мента. Като подправка към салати, лечебната динка придава аромат на копър.

Помага и при болести

У нас има естествени находища от лечебната динка (S. officinalis). Растенията са многогодишни и развиват тъмнокафяво разклонено коренище. На височина достигат от 20 до 100 см. Листата са нечифтоперести. Приосновните и долните стъблени са до 40 см дълги, с 9-25 назъбени листенца Дребните цветчета са събрани в главички и са червени до кафяво-червени.
Освен че са красиви, растенията на динката са и много полезни. В листата се съдържат етерични масла, витамин С, танини, дъбилни и слузести вещества. В коренищата се натрупват танини, нишесте, багрилни вещества.

На сянка и влага

Динката може да се засажда на полусенчести места, при влажна почва. Семена се засяват през пролетта. През лятото растенията се пикират, а през есента се засаждат на постоянно място. През пролетта може да се разделят и старите туфи. Разсажда се на разстояния 30 х 30 см. През лятото се полива.